Едва сега Гай забеляза, че Кинрик е свалил отличителните знаци на доброволците. Сигурно затова говореше така открито. Още се мъчеше да измисли някакви подходящи думи за сбогом, когато приятелят му зави зад близкия ъгъл и изчезна. Гай остана да стои сам под дъжда. Понечи да го последва, но се отказа. Ако Кинрик действително работеше против Рим, по-добре да загине някъде в битка, отколкото да гасне бавно и мъчително в Мендипските оловни мини.
„Не се опитвай да видиш отново сестра ми“.
Думите на Кинрик отново отекнаха в главата му. Това ли бе краят на последните му надежди? Несъмнено и Кинрик, и собственият му баща бяха прави. Той смъкна качулката на гранатовочервеното си наметало ниско над веждите и се упъти надолу по улицата. Страните му бяха мокри, но не от дъжда.
Кайлеан спря за миг пред вратата на голямата зала и изкриви устни. Отвътре се носеше ужасна врява. След като бе прекарала повече от два месеца сама в гората, бе почнала да забравя колко шум вдигат много жени, събрани на едно място. За миг се изкуши да обърне гръб и да побегне обратно към самотата и спокойствието в горската колиба.
— Я виж ти, Кайлеан се върнала — забеляза Диеда, малко след като жрицата бе влязла в залата. — Не мога да разбера защо си тук, особено след като Лианон се държа така с теб. Мислех, че като веднъж си се измъкнала оттук, ще си плюеш на петите и няма да те видим вече!
— А ти защо си още тук? — отвърна засегнатата Кайлеан. — Мъжът, когото обичаш, замина далеч на север, и римските орли са по петите му. Не мислиш ли, че мястото ти е до него?
За миг лицето на младата жена пламна от гняв, но гневът бързо отстъпи място на нещо близко до отчаяние.
— Мислиш ли, че бих стояла тук и една минута, ако той искаше да съм с него? — попита тя с горчивина. — Но той е посветил живота си на Повелителката на Гарваните — и ако не мога да бъда на първо място в сърцето на мъжа, когото обичам, ще положа последните обети, които ще ме обвържат да служа цял живот на Богинята, и ще остана завинаги сама! — гласът й потрепери, извиси се и сякаш изведнъж отказа да й служи — другите жрици се обръщаха към тях, а Кайлеан почувства как в сърцето й трепна съчувствие и благодарност към съдбата, че никога не бе страдала от любовна мъка.
— Кайлеан — Ейлид приближи забързано, — толкова се надявах, че ще се върнеш днес! Лианон си е у дома. Върви при нея. Не е споменавала нищо, но беше ясно, че много й липсваш.
„Сама си е виновна“ — мислеше мрачно Кайлеан, докато прекосяваше двора към жилището на Лианон, плътно увита в дебелия си шал, за да се запази поне малко от дъжда.
Както всеки път, когато я видеше след по-дълга раздяла, Кайлеан се стресна от вида на Лианон — като че ли ставаше все по-слаба. „Боговете ще я приберат рано“, помисли си тя с мъка. Лианон нямаше вид на болна — просто като че ли с всеки изминат ден ставаше все по-прозрачна. Кайлеан чувстваше инстинктивно, че нещо изсмуква силите на старата жена.
— Тук съм, майко — каза тя тихо. — Искала си да ме видиш?
Лианон се приведе напред и Кайлеан видя, че очите й блестят от сълзи.
— Чаках те — каза Великата жрица. — Ще ми простиш ли, че те отпратих?
Кайлеан поклати глава. Усети как гърлото й се свива, прекоси бързо стаята и коленичи в нозете на старицата.
— Няма нищо за прощаване — каза тя с пресекващ глас и отпусна глава в скута на Лианон. Великата жрица я помилва по косите и Кайлеан се разплака отчаяно.
— Не трябваше да ставам жрица… винаги съм ти причинявала неприятности! — изхлипа тя. Нежната милувка на старата жена сякаш разкъса изведнъж оковите, които толкова дълго бяха стягали сърцето й, и Кайлеан започна, мъчително и на пресекулки, да изповядва тайната си на Великата жрица — както преди години бе я споделила с Ейлан.
— Нямах смелост да ти разкажа всичко — шепнеше тя, — първоначално не разбирах какво точно се е случило, а после се срамувах. Аз не съм недокосната девица, Лианон. В Ериу, преди да се срещнем, бях изнасилена… — тя се задави и млъкна. Настъпи мълчание, после тънките пръсти на Лианон отново се плъзнаха по косите й.
— Това ли те е измъчвало през всички тези години, момичето ми? Чувствах, че има нещо, но не исках да те разпитвам. Та ти дори не си била още жена, когато това се е случило — била си малко дете. Как е възможно да смяташ, че си прегрешила? Разбери ме, ние избягваме да говорим за тези неща, защото много хора могат да не ги разберат правилно. Трябва да съхраним представата им за нас — затова те наказах, когато разбрах, че си помогнала на Ейлан. Но вярвай ми, Кайлеан, това, което се е случило с теб, няма никакво значение нито за Богинята, нито за мен — стига да й служиш добре и вярно, докато живееш в Горския храм!