Първоначално тя не можа да разбере какво става. Тогава видя как откъм сушата нещо проблесна и незабавно разпозна римските ризници. Хората от Мона също ги видяха и в същия миг подпалиха кладите; пламъците се извисиха до небесата. Жриците танцуваха около тях, издигнали ръце нагоре. Ейлан чуваше ясно гласовете им, докато изричаха проклятие след проклятие. Римляните сякаш се уплашиха — бяха спрели на брега и командирите им се опитваха да ги подкарат напред със заплахи и увещания. Най-сетне първата редица нагази във водата. Водата в пролива закипя, докато целият легион премине до отсрещния бряг. Войниците излязоха вир-вода на брега, но мечовете им хвърляха наоколо кървави отблясъци. Те тръгнаха право срещу друидите и ги обърнаха в бягство; убиваха всеки, който се изпречи на пътя им и сега вече цветът на мечовете им бе ален от истинска кръв.
После всичко утихна. Светлината на огъня отстъпи място на студения блед светлик на зората. Гарваните вече бяха долетели и пируваха с труповете. Но още пред очите на Ейлан те запляскаха с криле и се издигнаха в небето — всички заедно, сякаш по нечия заповед. Крилете им затъмниха слънцето, но сред крясъците им Ейлан отново дочу далечното пеене:
Скръбният глас пронизваше сърцето на Ейлан и тя не можа да види нищо повече, защото сълзи изпълниха очите й.
Когато се поуспокои, видя, че пак стои на езерния бряг — но вече не беше сама. Във водата се виждаше ясно отражението на мъжка фигура — тя вдигна очи и видя до себе си висок мъж, наметнат с петниста бича кожа. На главата си носеше короната от еленови рога, украсена отстрани с ястребови криле. Очите на Ейлан се разшириха — знаеше, че така се обличат върховните друиди само на най-свещените церемонии, достъпни единствено за посветените.
— Господарю — поздрави Ейлан, защото тази корона издаваше високия му сан, — кой си ти?
И този мъж напомняше по нещо на дядо й, но беше много по-млад, въпреки че брадата му беше тук-там посребрена; в очите му сияеха такава мъдрост и такава сила, каквито Ейлан никога не бе видяла у смъртен човек.
„Такъв би трябвало да е Арданос!“ — помисли тя и си припомни как понякога, по време на ритуалите, Лианон добиваше сила и излъчване на истинска Велика жрица. Това бе истината.
Мъжът й се усмихна и около него като че ли всичко просветна, докато и самото езеро засвети с меко сияние.
— Живял съм в различни тела и съм носил много имена. Наричали са ме Ястребът на слънцето, Белия кон, Краля-елен или Черния глиган. Но тук и сега аз съм Мерлин Британски.
Ейлан преглътна. Докато учеше, нерядко бе срещала тази титла и знаеше, че в древни времена я е носил Върховният друид. Но душата на Мерлин не се връщаше в света на човеците с всяко поколение и казваха, че само най-достойните сред друидите ще могат да го срещнат в Отвъдния свят. Тя плахо навлажни пресъхналите си устни и попита:
— Какво искаш от мен?
— Дъще на Свещения остров, готова ли си да служиш на народа си и на своите богове?
— Аз служа на Господарката на Живота — отвърна уверено Ейлан. — И винаги ще се покорявам на нейната воля.
— Това е съдбовен час, когато се пресичат много пътища — но всичко зависи от теб. Приемеш ли съдбата си, ще знаеш своя път, но поемеш ли по него, ще трябва да пожертваш всичко, което обичаш, и не очаквай благодарност или награда в замяна — Мерлин пристъпи по-близо до нея.
— Защо е е съдбовен този час? Какво казват поличбите? Чия съдба се кове? — съзнанието, че се намира пред самия Мерлин, я беше зашеметило. Добре че поне знаеше какво да пита — благодарение на старите легенди, които бе слушала с такова удоволствие.
— В този час може да се роди истинска Велика жрица — достойна наследничка на древните гадателки — отвърна той меко. — Казвали са ти, че за да бъдеш жрица, трябва да останеш девица, но това не е вярно. Служителката на Богинята отдава себе си, когато разбере, че е дошло времето — разтваря душата и тялото си, за да приеме силата, но от това не губи своята власт. Великата жрица не може да бъде взета насила — тя отдава себе си по своя воля. Нейната любов освещава властта на Свещения крал, а съюзът им не допуска потокът на живота да пресъхне в земята, на която са се посветили и двамата.