Дори сега, когато страстта им бе утихнала и тя отново можеше да разсъждава спокойно, Ейлан нито за миг не съжаляваше, че бе нарушила обета си. Каквото бе сторила, сторила го бе пред лицето на Богинята, и Богинята не бе я спряла — за Ейлан това бе достатъчно доказателство, че като се подчини на любовта си, бе постъпила съгласно далеч по-древен закон от този, на който я принуждаваха да се покорява. В тайната наука, която й преподаваше Кайлеан през месеците преди посвещаването, се казваше, че някога жриците свободно отдавали любовта си на своите избраници, а понякога дори се омъжвали. Властта над личния живот на свещенослужителките мъжете бяха придобили едва след римското нашествие. Кайлеан така и не бе срещнала мъж, който да я изкуши да престъпи обета си, ала все пак може би щеше да я разбере. Но никога не би одобрила избора й, затова Ейлан реши, че ще е най-добре да си мълчи.
— Не си отивай, Ейлан — Гай се изправи на лакът и се взря дълбоко в очите й. — Страхувам се за теб.
— Аз съм внучка на Върховния друид, какво смяташ, че биха ми сторили? — отвърна тя.
Изведнъж си спомни как на времето баща й бе казал, че би я убил със собствените си ръце, ако приеме любовта на Гай — но тъкмо сега не бе време да споменава това. Освен това сега тя беше вече зряла жена, заклета жрица, която дължеше обяснение за постъпките си само на своите посестрими — и на боговете.
— Ако можех да бъде при теб и да те закрилям, не би имало никакво значение какво ще се опитат да направят — каза той мрачно.
— Мислиш ли, че ще намерим сигурно място, ако избягаме? Къде бихме могли да отидем? Ако тръгнем на север, дивите племена биха приели мен, но тогава ти ще бъдеш в опасност. Докъде можем да стигнем, за да не бъдем във властта на Рим? Ти си войник, Гай, и си обвързан с войнишката си клетва — също като мен. Аз наруших един закон, за да спазя друг, много по-стар и властен, но това не ме освобождава от обета ми. Аз все още принадлежа на Богинята и ти трябва да вярваш, че тя ще ме закриля…
— Как бих могъл да съм спокоен… — Гай млъкна и потри насълзените си очи.
— Глупости. Когато се върнеш в легиона и тръгнеш пак на поход, ще бъдеш изложен на много по-голяма опасност от мен — изтръпнала от ужас при мисълта че студена стомана може да прониже сърцето, което сега биеше до нейното. Ейлан отново се вкопчи в Гай и започна да отвръща на целувките му, и всички мисли за бъдещето бяха пропъдени — за кратко време.
15
Независимо от споделяните шепнешком предположения, които бе чувала дома на девиците, Ейлан се убеди, че силата й да прави заклинания не бе изчезнала в резултат на това, че се бе отдала на мъж. Обичайните думи, които се казваха, за да отклониш вниманието на хората от себе си и да минеш незабелязан, подействаха както винаги и тя можа да се промъкне през входа зад кухнята и да мине по пътеката към голямата зала, без хората, които вършеха ботата си из двора, да я забележат.
Когато най-сетне се добра до стаята си, тя съблече бързо робата си и се изми. Ризата, по която имаше петна от кръв, скри, за да я изпере по-късно на спокойствие. Бързо навлече нощната риза и разрови жаравата в огнището. Сега вече почувства ужасен глад и забеляза, че е премръзнала. Времето за вечеря бе минало, но тя можеше да отиде до кухните и да си намери нещо за хапване. Но не излезе. Каза си, че й трябва време да премисли това, което се бе случило между нея и Гай. Веднага си отговори с насмешка, че най-вероятно просто иска да затвори очи и отново да преживее изминалия следобед.
Не бе предполагала, че Гай може да бъде толкова безкрайно нежен, да се владее, докато целият трептеше като натегната тетива на лък — за да я щади и да не й причини излишна болка. Но макар и девствено, тялото й бе отвърнало на страстта му с не по-малка страст, и накрая, когато имаше чувството, че умира от екстаз в ръцете му, Ейлан пак вярваше, че такава любов не може да не е благословена — че чрез тях Богинята приема силата в дар от своя божествен съпруг.
Тя въздъхна. Цялото тяло я наболяваше, обземаше я блажена отпадналост. „Дали Богинята ще ме порази заради нарушената клетва или наказанието ми вече е започнало — да плача всяка нощ, спомняйки си това, което никога повече няма да имам? Нямаше ли да е по-добре никога да не бях познала любовта му?“ Помисли си със съчувствие за Кайлеан — осакатена от ужасното преживяване в детството си, тя никога нямаше да може да отдаде тялото си на мъж.
Дните отново се занизаха — еднакви и спокойни, и душевното й равновесие започна да се възвръща. Тя бе определена да отслужи ритуала по пълнолуние заедно с Лианон и го стори, без да я порази светкавица. Продължаваше да учи нови и нови неща, до които младите жрици имаха достъп само след посвещаването. Дните ставаха все по-дълги и жените често се заседяваха в градините или в сенките на свещената горичка.