Сото изсумтя презрително. Бош не й обърна внимание.
— Говориш за онова бюро за осребряване на чекове ли? — попита той. — Било е против правилата там ли?
— Да, двамата работехме там — каза Бъроуз. — Една година. Аз бях охрана. После тя напусна работата, напусна и мен и повече не съм я виждал. Кълна се, това е всичко.
— Защо е напуснала?
— Имаше обир. Нападнаха ме и ме подредиха добре. Опряха оръжие в главата й. AR-15. Тя си изкара акъла и не искаше повече да работи там. Посттравматичен стрес или нещо такова, но по онова време нямаше такива изрази. След това не съм я виждал. Посети ме веднъж в болницата след обира и това беше.
— Къде е отишла?
— Нали ви казах, не знам.
— И никога не си се опитвал да я откриеш?
— Не. Не бях… вижте, беше само секс. Не бяхме влюбени.
— Приятелчетата ти от Белите гласове знаеха ли за нея?
В очите на Бъроуз за миг проблесна изненада, че Бош знае за Белите гласове.
— Каза ли им? — притисна го Бош. — Изфука ли се пред момчетата, че си чукал мексиканка? Как ги наричахте — маймуни, нали?
— Не, не им казах — отвърна Бъроуз. — Не съм казвал на никого от тях и не съм я наричал така.
Бош го изгледа продължително, като го преценяваше и мислеше как да продължи.
— Колко нощи си прекарал в Бони Брай?
— Не знам — отвърна Бъроуз. — Трийсет, четирийсет. Често ходех. Бяхме…
— Какво бяхте? Влюбени ли?
— Не, в никакъв случай. Не беше любов.
— Оставяше ли дрехите си там?
— Да, оставях едната си работна униформа, за да ми е подръка.
— Переше ли, изхвърляше ли боклука?
— Помагах, да. Това не означава, че…
— Изхвърлял си боклука на жена, която не си обичал?
— Виж, човече, съвсем извърташ нещата.
— Изхвърляше ли боклука, или не?
— Изхвърлях го, но това не означава нищо и няма значение, защото от двайсет години не съм чувал нищо за нея и не знам къде на майната си се е запиляла.
Бош замълча. Изчака атмосферата да се успокои, макар че вътрешно крещеше възторжено — разполагаше с всичко, което искаше от Бъроуз.
— С какво си изкарваш хляба сега, Родни?
— Карам резервни части.
— Какви части?
— За американски автомобили.
— Къде е Ана Асеведо? Какво си направил с нея?
— Какво!? Нищо не съм направил! Нямам представа къде е!
Почти извика последния си отговор и кучето вдигна глава от пода.
— Знаете ли какво? — каза Бъроуз. — Вече не ми пука. Откарайте ме до Ел Ей. Искам адвокат.
Понечи да стане, но Бош очакваше хода му. Скочи, пресегна се през масата и го натисна по рамото да седне.
— Сядай. И не ставай, докато не ти кажа.
Чу ръмженето на кучето откъм вратата.
— Нарушавате гражданските ми права — запротестира Бъроуз. — Не можете да влизате в дома ми и да ми казвате какво да правя.
Бош погледна Сото и кимна към телефона. Бъроуз беше поискал адвокат, така че интервюто технически беше приключило. Тя изключи записващото приложение.
Бош се обърна към Бъроуз.
— Странно как си противоречиш. Не искаш да имаш нищо общо с тази страна и законите й, а после изведнъж настояваш ние да играем по правилата, които отричаш.
— Искам си адвоката.
— Покани ни в дома си, Бъроуз. Имаше възможност за избор и го направи. Ако казваш, че искаш адвокат, тогава прекратяваме всичко още сега, откарваме те в Ел Ей и те задържаме.
Бъроуз опря лакти на масата и зарови лице в шепите си.
— Или — продължи Бош — можеш просто да ни кажеш за онзи обир в ЕЗБанк.
Бъроуз поклати глава, сякаш нямаше избор. После каза:
— Двама бяха. Влязоха, почнаха да стрелят и ме фраснаха с приклад. Имах пукнат череп и сътресение и не си спомням нищо след това. После ми казаха, че са ме държали на земята и са опрели дуло в главата ми, за да ме застрелят, ако някой не отвори бронираната врата.
— Какво стана после?
— Ана отворила вратата. Вече била задействала алармата. Знаела, че полицията идва, и затова отворила. После нападателите влезли и ги накарали да отворят сейфа и касите.
— Кого са накарали да отвори сейфа?
— Управителят беше отзад с нея. Той го е отворил.
— Кой е той?
— Ъ-ъ-ъ, казваше се… Не помня. Някакво руско име.
— Имаш предвид украинско?
— Все тая.
— Максим ли се казваше?
— Да, точно така. Викахме му Макс.
— Той също е чукал Ана покрай другото, нали?
Бъроуз го погледна изненадано.
— Не, това са глупости! Не е имало такова нещо.