— Онлайн читателите могат да оставят коментари за всяка статия на сайта. Под тази също има няколко и сред тях един, за който съм сигурна, че е от нашия анонимен информатор. Жената. Няма намерение да се откаже и си мисля, че трябва да говорим с нея.
— Какво е написала?
— На испански е, но в най-общи линии се твърди, че полицията лъже. Че знаем кой е извършителят, защото ни е било казано, но потулваме всичко, за да защитим кмета и човека, който в действителност командва зад кулисите.
Бош се замисли.
— Още смятаме, че става въпрос за Зеяс, нали?
— Да.
— Кой би могъл да командва зад кулисите? Брусард?
— Предполагам.
— И тя не е оставила името си, нали?
— Не. Можеш да напишеш каквото си поискаш име или дума. Тя е написала je sais — знам.
— Това чудо може ли да се проследи?
— Може би със съдебно нареждане. Съмнявам се, че вестникът би ни помогнал без съгласието на съда. Смятам да продължа да й звъня, докато не ми отговори. После ще си уговорим среща.
— Не, по-добре да не й звъним. Ще я уплашим и ще изхвърли телефона. Сто на сто има причина да иска да остане анонимна.
— Тогава какво?
— Ще я засечем.
— Добре.
— Прибирай се, Люси. И си лягай. Утре ще уредим нещата. Познавам един съдия, който ще подпише заповедта.
— Добре, Хари.
— И браво на теб. Добра работа. Вече започва да ми става трудно да не изоставам.
— Благодаря, Хари.
Бош затвори. Не беше сигурен, че го бе казал като комплимент.
35
В четвъртък сутринта Бош най-сетне успя да изпревари Сото на работното място — пристигна още преди зазоряване с кафе от денонощния „Старбъкс“. Намери списъка с обажданията на бюрото й и незабавно се зае да състави искане за разрешително за издирване, с което да открият мобилния телефон на анонимната жена, която многократно заявяваше, че около прострелването на Орландо Мерсед има потулване.
Появата на клетъчните телефони беше довела до огромни промени в работата на правоприлагащите органи през последните две десетилетия. Законът за комуникационно сътрудничество с органите от 1994 г. се осъвременяваше и разширяваше почти ежегодно, за да отговаря на бързо променящия се електронен ландшафт и многото начини, по който го използваха престъпниците. Производителите и доставчиците на услуги бяха длъжни да включват проследяващи функции във всичките си системи и продукти. Именно тук беше ролята на засичането. Нерегистрираният телефон еднодневка можеше да изглежда идеално средство за анонимни комуникации, били те законни или не, но устройството можеше да се проследи и локализира чрез постоянната му връзка с клетките на доставчиците. При наличието на съдебно разрешение техническият отдел на ЛАПУ можеше да изпрати електронен импулс до телефона (така наречения „пинг“) и да определи местоположението му с точност петдесет метра. В отдела се работеше бързо. След получаването на разрешението процесът щеше да започне в рамките на два часа.
Именно затова Бош беше дошъл рано. Планът бе да сложи разрешението на бюрото на съдия Шърма Бартлет преди да е започнала съдебните дела за деня.
Бош не беше новак в засичането на мобилни телефони. То се бе превърнало в полезно средство за откриване на заподозрени при разследването на стари убийства. Често откриването им беше по-трудно от идентифицирането им след изминалите години. Процесът започваше с база данни на телефонни номера и доставчиците на услуги. Законът задължаваше в нея да се записват дори номерата на телефоните еднодневки. На Бош му бяха нужни по-малко от пет минути да открие доставчика на номера на анонимната жена. След това използва шаблона и започна да пише разрешителното на компютъра си.
Разпечата крайния резултат и беше готов за действие. Първо се обади на техническия отдел да предупреди сержанта, че по-късно сутринта ще дойде с приоритетна заповед за засичане. Разследванията на убийства винаги пререждаха другите заповеди, които бяха свързани най-вече с търговията с наркотици. Телефоните еднодневки бяха любимо средство на дилърите по цял свят.
Планът беше да се отбие до „Старбъкс“ за кафе и сладкиш, които да занесе на съдията заедно със заповедта. Написа бележка на Сото и я остави на бюрото й, но едва не се сблъска с нея на излизане от отдела.
— Хари, подранил си.
— Да, исках да задвижа нещата покрай засичането. Оставих ти бележка. Отивам при съдията и се надявам, че ще имаме резултат преди обедната почивка.
— Страхотно.
— Трябва да помислим какво ще кажем на капитана за Асеведо и Бони Брай. Мисля, че ще можем да говорим с него, докато техниците работят по това.