— Е, това определено е извън протокола на отдела — рече Самюълс. — Няма магически куршум, няма случай. Трябва да се прехвърли на Специални убийства, те да му берат грижата.
Когато ставаше въпрос за стари случаи, Неприключени следствия следваше протокол. Отделът разчиташе на нови улики като критерий за подновяване на разследването. Обикновено тези улики идваха от прилагането на последните постижения в съдебната медицина и използването на националните бази данни за откриване на престъпници чрез ДНК, балистична експертиза и пръстови отпечатъци. Това беше голямата тройка. Към тях спадаха и магическите куршуми. Без откриване на съответствие в базите данни случаят се приемаше за неразрешим и по правило се връщаше в архивите.
Съгласно този протокол случаят Мерсед също трябваше да се върне в архива. Изваденият от тялото на жертвата куршум нямаше съответствия в националната балистична база данни. Въпреки че бяха установили типа и модела на оръжието, това обикновено не беше достатъчно. Но поради вниманието на медиите и политиката около случая, без да споменаваме и интереса от КНП, беше ясно, че разследването ще продължи. Самюълс твърдеше, че това не е работа на Бош и Сото и на Неприключени следствия — все пак той отговаряше за успеваемостта на отдела и оправдаването на разходите му въз основа на разкритите случаи и не искаше някой от екипите му да затъне в блато, от което няма надежда за измъкване.
— Искам да го задържа — каза Бош и погледна Краудър. — Шефът го даде на нас, така че ще работим по него.
— При последната ми проверка работеше върху шестнайсет случая, Бош — намеси се Самюълс.
— Всички те чакат резултати от лабораторни изследвания. Трябва да направим нещо по този случай. Пушката е първата нова следа за десет години. Да започнем с нея. Ако от лабораторията изникне нещо по другите случаи, ще се справим.
— Освен това проведохме и пресконференция — побърза да добави Сото. — Какво ще кажат, ако днес работим по случая, а утре го поема друг?
Краудър кимна замислено. Бош хареса намесата на Сото, макар че тя сигурно не си даваше сметка, че е попаднала на мушката на Самюълс. И че може да си плати по-късно.
— Засега оставяме нещата такива, каквито са — каза Краудър. — Продължете работа по това чудо и ще се срещнем отново след четирийсет и осем часа. След това ще докладвам в КНП и ще мислим какво да правим нататък.
— Това не е студен случай — каза Самюълс. — Човекът умря вчера.
— Ще говорим отново след четирийсет и осем часа — повтори Краудър, с което сложи край на дискусията.
Бош кимна. Това беше първото, което искаше да чуе — че двамата със Сото ще продължат да работят по случая, пък било то и само през следващите два дни. Но не беше единственото, което искаше.
— А какво ще правим, когато започнат да звънят телефоните покрай наградата, обявена от бившия кмет? — попита той. — Можем ли да разчитаме на някаква помощ?
— Това беше просто рекламен трик — каза Краудър. — Нали ще се кандидатира за губернатор.
— Няма значение — рече Бош. — Пак ще получаваме обаждания и ще се наложи по цял ден да киснем на телефона.
Краудър погледна Самюълс и той поклати глава и каза:
— Всички работят по случаи. — Имаше предвид другите екипи в отдела. — А сега вие двамата отпадате. Не виждам как мога да намеря някой свободен.
Загубата на Бош и Сото за неизвестно колко време беше проблем за Самюълс и той нямаше абсолютно никакво намерение дори да помисля да отделя други детективи да отговарят на телефоните.
Бош очакваше искането му да бъде отхвърлено, но това можеше да се окаже добре дошло по-късно, ако на двамата със Сото им потрябва нещо друго. Краудър работеше в стил „ти на мен, аз на теб“ и едно напомняне за предишен отказ можеше да наклони везните в тяхна полза.
— И още нещо — каза Самюълс. — Този Мерсед всъщност бил ли е гражданин?
Бош го изгледа за момент, преди да отговори. Сото го изпревари.
— Защо? — попита тя. — Има ли някакво значение?
Уцели право в десетката. Ако Самюълс намекваше, че не може да отдели допълнително хора по случая, защото жертвата не е американски гражданин, тя щеше да поиска това да се обяви публично. На Бош му хареса, че зададе въпроса. Но преди Самюълс да успее да отговори, се намеси Краудър:
— Ще видя какво мога да направя. Може би някоя от дамите от КНП ще може да слезе и да вдига телефона няколко дни. И без това мислех да помоля шефа да ни помогне за обажданията, които получаваме всеки ден. Ще ви уведомя. Честно казано, след номерата, които Зеяс скрои на управлението, нямам нищо против да го видя как подписва чек за петдесет хилядарки.