— Разбрано — каза Бош.
Вярно беше. Като кмет Зеяс определено не можеше да се нарече приятел на управлението. Ползваше се с подкрепата на мнозинството в градския съвет, което споделяше политиката му и изпълняваше исканията му. През осемте години контрол върху градската управа те редовно окастряха бюджета на управлението за извънреден труд и категорично се обявяваха против дори съвсем мижаво увеличение на заплатите на деветте хиляди градски полицаи.
Бош разбра, че срещата е приключила. Стана и Сото последва примера му. Самюълс остана да седи. Явно имаше да обсъжда разни неща с капитана на четири очи.
— Ще поговорим отново след четирийсет и осем часа, Хари — каза Краудър.
— Разбрах.
Бош и Сото се върнаха в клетката си. Бюрата им бяха избутани до параваните и двамата работеха с гръб един към друг. Разположението беше останало от работата с предишния му партньор, Дейв Чу. Тогава вършеше работа, защото Чу беше опитен следовател и нямаше нужда Бош непрекъснато да го гледа какво прави. Сото обаче беше далеч от статута на ветеран и Бош беше поискал от Градски услуги да дойдат и да променят подредбата така, че бюрата да са обърнати едно към друго. Беше пратил молбата още щом Сото постъпи в отдела и все още чакаше.
Инструментът, кутията и папките бяха на бюрото му. Бяха ги зарязали така, преди да отидат на пресконференцията. Още откакто излязоха от участъка в Холенбек Бош изгаряше от нетърпение да отвори кутията и да се заеме със случая. Остана прав и сряза червеното тиксо с джобното си ножче. Върху кутията нямаше стикер с опис, така че нямаше представа преди колко време Рохас и Родригес са я запечатали.
— Хареса ми онова, което каза — рече той. — Че трябва да задържим случая за нас.
— Беше повече от ясно — отвърна Сото. — Защо според теб Самюълс попита дали Мерсед е гражданин?
— Защото е чиновник. Интересува го статистиката и как всички да работят по лесните случаи, защото това води до по-добра статистика. Страшно му се иска да забравим за Мерсед и да се заемем с някоя лека задача.
— Означава ли това, че ако Мерсед не е гражданин, няма да е от значение и можем да продължим със следващия случай?
Бош я погледна и каза:
— Политика. Добре дошла в Убийства.
Отвори кутията и се изненада, понеже тя се оказа почти празна. Извади две купчини дискове, захванати с ластици. Остави ги настрана и вдигна отделно пакетирани окървавени дрехи. Беше Мариачи костюмът, който Мерсед носел, когато го простреляли.
— Мамка му — изруга Бош.
— Какво има? — попита Сото.
Бош вдигна кафява хартиена торба, в която имаше бяла риза със засъхнала кръв по нея.
— Ризата на Мерсед. Носел я е, когато са го простреляли.
Подаде й торбата. Сото я взе и надникна вътре.
— Добре. И какво?
— Ами, все още не зная много за случая, защото не сме прегледали документацията, но си спомням, че когато се надпреварваше за кметския пост, Зеяс неизменно изкарваше Мерсед в инвалидната му количка на всичките си мероприятия. И понякога той беше облечен в окървавената риза, която е носил онзи ден на площада.
На лицето на Сото се изписа ужас при мисълта, че Зеяс, нейният герой, ще падне толкова ниско да мами публиката, за да печели симпатия и гласове.
— Толкова е тъжно, че би направил подобно нещо.
Бош открай време беше цинично настроен към всички политици, но му стана гадно, че е дал такъв урок на Сото.
— По дяволите, може пък изобщо да не е знаел — каза той. — Видя онзи Спивак, който работи за него и беше на пресконференцията, нали? Вре се в градската политика, откакто се помня. Той е от онези типове, които ще скалъпят подобно нещо и няма да тормозят кандидата си с подробностите. Чиста проба наемник.
Сото му върна торбата с ризата, без да каже нито дума. Бош я сложи на бюрото си при другите дрехи и отново погледна в кутията. На дъното имаше снимки от мястото на инцидента и това беше всичко. Бош остана разочарован, че по случая има толкова малко физически улики.
— Това е — каза той. — Успели са да съберат само това.
— Съжалявам — рече Сото.
— За какво съжаляваш? Вината не е твоя.
Взе едната купчинка дискове и махна ластика. Купчината се състоеше от шест пластмасови кутии, върху които бяха отбелязани имена, дати и събития — всички преди деня на стрелбата на Мариачи Плаза. Четири бяха на сватби, а другите два — на рождени дни.
— Явно са видеозаписи на групата на Мерсед от сватби и други такива — каза Бош.