Махна ластика на втората купчинка и този път попадна на различни надписи.
Мост на 1-ва улица
Музикален магазин Мариачи
Poquito pedro’s
— „Покито Педро“ — прочете на глас.
— Малкия Питър — обади се Сото.
Бош я погледна.
— Съжалявам — рече тя. — Естествено, че можеш да си го преведеш.
— Престани да се извиняваш на всеки пет минути. Мисля, че това са записи от камери на площада. „Покито Педро“ е ресторант на половин пряка от площада, видях го днес, докато минавахме покрай него. Сложиха камери и на моста на Първа като опит да спрат самоубийствата.
— Какви самоубийства?
— Преди десетина-дванайсет години едно момиче скочи от моста. После се появиха куп подражатели. Други хлапета. Шантава работа, сякаш самоубийството е заразно или нещо такова. Затова от „Калтранс“ сложиха камери, за да наблюдават моста от централата си. Имат камери и на други популярни места за самоубийства. Нали се сещаш, ако им се стори, че някой се опитва да събере кураж да скочи, изпращат човек, който да се опита да го спре.
Сото кимна.
— Ще трябва да ги прегледаме — каза Бош.
— Сега ли? — попита Сото.
— Когато стигнем до тях. Трябва да прочетем документацията. Това винаги е отправната точка.
— Как ще си ги разделим?
— Никак. И двамата трябва да се запознаем с всички аспекти на случая. И двамата ще прочетем всичко, дори папката със сигналите. Но ако ги дадем да им направят копие, ще изгубим цяла седмица. Затова предлагам ти да започнеш, а аз ще отскоча до лабораторията да взема куршума и доклада на Чун. Когато се върна, сигурно ще си на втората папка и аз ще се заема с първата.
— Не, по-добре е ти да започнеш. Срещата ми е в един. Мога да ида до лабораторията сега, после да хапна нещо и да продължа за Китайския квартал. Когато се върна, ще си на втората папка.
Бош кимна. Идеята, че може още сега да се гмурне в документацията, му харесваше. Под „срещата ми“ Сото имаше предвид седмичното посещение при психотерапевта на управлението в Центъра за поведенчески науки в Китайския квартал. Понеже беше участвала в престрелка със смъртни случаи — в случая партньорът й и двама престъпници, — правилникът изискваше да остане под наблюдението на специалист и да се подложи на терапия на посттравматичен стрес в продължение на една година след инцидента.
— Става.
Бош остави двете купчини дискове в края на бюрото си и прибра дрехите в кутията. После сложи кутията на пода зад стола си и се съсредоточи върху калъфа на инструмента. Преди да го отвори, разгледа всички стикери по капака. От тях ставаше ясно, че Мерсед е бил пътуващ музикант, гастролирал из цялата Централна долина до Сакраменто и през цяло Мексико. Имаше стикери и от гранични градчета в Аризона, Ню Мексико и Тексас.
Отвори калъфа и разгледа вихуелата. Беше поставена в гнездо, тапицирано с пурпурно кадифе. Бош предпазливо вдигна инструмента, като го държеше за грифа. Завъртя го, за да види изходната дупка на куршума. Беше по-голяма от входната, защото куршумът беше започнал да се сплесква още при първия удар.
Взе инструмента като музикант, за да провери къде би трябвало да го улучи куршумът.
— Изкарай „Стълба към небето“, Хари.
Бош погледна към съседната клетка. Заявката беше от Тим Марсия, шегаджията на отдела.
— Не е в моя стил — отвърна Бош.
Според статията в „Таймс“, която беше прочел сутринта, когато бил прострелян, Мерсед седял на маса за пикник. Бош седна на стола и опря инструмента на бедрото си. Издрънка с петте струни веднъж и отново погледна къде се пада дупката от куршума.
— След като вземеш нещата от Чун, мини през балистичния отдел и намери някой, който да ни чака утре на Мариачи Плаза с траекторен комплект.
Сото кимна.
— Добре. Какво е траекторен комплект?
— Тръби и лазери.
Бош издрънка отново със струните.
— Имаме две дупки в това нещо и знаем къде е спрял куршумът в тялото на Мерсед. Ако успеем да определим мястото и положението му, може би ще успеем да определим откъде е дошъл куршумът. Вече знаем, че е стреляно с пушка, и си мисля, че трябва да търсим удобна за стрелба позиция.
— Рохас и Родригес вече не са ли го направили?
— Не и ако са предполагали, че е било стреляно с пистолет или от движеща се кола. Както казах на капитана, пушката променя всичко. Това означава, че стрелбата може да не е била напосоки. Вероятно не е стреляно от кола и може дори да не е свързано с банди. Започваме от нулата и първата ни работа е да разберем откъде е дошъл куршумът.