— Ясно.
— Добре. Ще се видим след Китайския квартал.
6
Бош можеше да каже много за детективите и работата им по случаите по досиетата, които са оставили. Пълните и подробни обобщения, четливите бележки и логично подредените доклади бяха все белези на добре проведено разследване. Бош знаеше също, че при повечето детективски екипи има разделение на труда. Често единият следовател поемаше бумащината, защото имаше усет към писаното слово или просто защото така му допадаше. Беше просто като разделянето на мозък и мускул. В своите екипи Бош винаги бе предпочитал да избягва бумащината. Но не му се получаваше винаги и той задължително обръщаше внимание на детайлите, когато му се налагаше да поеме ролята на пишещия.
При двойката Рохас-Родригес явно Родригес се беше занимавал с писането. Подписът му се мъдреше на почти всички документи и това хвърляше светлина върху негодуванието му, че са им отмъкнали случая. Обобщенията му бяха стегнати и завършени. Никакви полицейски жаргони или подход в стил „само фактите, госпожо“. Обобщенията на свидетелските показания успяваха да представят личността на човека наред със самите показания и това беше от голяма полза за Бош. Документацията го накара да осъзнае, че е преценил неправилно Родригес и Рохас при срещата им в Холенбек. Родригес беше ядосан, защото му пукаше за случая, докато партньорът му Рохас не изпитваше такава дълбока връзка с разследването. Иначе казано, Бош трябваше да намери начин да се свърже с Родригес и да преодолее гнева му. Той беше човекът, към когото следваше да се обърне при нужда.
Основните факти по случая бяха изложени на първите страници на синя папка, която едва сега щеше да се нарече досие на убийство. Докладът за инцидента от 11 април 2004 г. включваше кой, какво, кога и къде и беше основният документ в случая.
Орландо Мерсед и тримата му колеги от групата имали изпълнение по-рано през деня — петнайсети рожден ден на момиче, организиран от родителите му на острова в средата на езерото в Ехо Парк. Било събота, най-натовареният ден за музикантите, така че бандата се върнала с микробуса си на Мариачи Плаза с надеждата да си намери втора работа за вечерта. Площадът бил пълен с други надяващи се да намерят клиенти Мариачи. Четиримата от „Лос Рейес Халиско“ си намерили свободна маса за пикник на източната страна на площада. Четиримата свирели с инструментите си и правели традиционни надсвирвания с други групи. Какофонията била толкова силна, че малцина чули изстрела. Според онези, които го чули, той дошъл от западната страна на триъгълния площад, откъм Бойл Авеню. Родригес беше отбелязал в доклада си, че според показанията на очевидците Мерсед седял върху бетонната маса с крака на пейката. Останалите от бандата не чули изстрела и не забелязали, че е прострелян, докато той не се проснал от масата на земята. Един от музикантите се обадил на 911 в 16:11 ч.
Тъй като някои чули изстрела, а други не, докладите описваха сцената на площада като хаотична. Онези, които чули изстрела или видели как Мерсед пада, се паникьосали и побягнали. Другите се объркали. Едни хукнали след спасяващите се, някои се въртели и се чудели какво става. При разследването не бил открит никой, който да е видял стрелец от автомобил или движещ се пеша. Очевидците не видели и камерите не записали човек, който да бяга от сцената, но мнозина посочили, че изстрелът е дошъл откъм Бойл Авеню.
Северно Бойл Авеню беше главната улица през Бойл Хайтс и пресичаше територия, контролирана от голямата и брутална улична банда испаноговорещи Уайт Фенс. Името им идваше от бялата ограда около църквата „Ла Пурисима“. Корените на бандата можеха да се проследят до един църковен клуб за мъже от 30-те години на миналия век. През десетилетията името се развило и се превърнало в символ на разделителна линия между белия англоговорещ елит на града и испанската популация на Източен Лос Анджелис. Граница между богаташите и онези, които чистели къщите и косели дворовете им. Като се остави настрана етническата гордост и солидарност, бандата станала една от най-жестоките и страшните в града, като често нейни жертви ставали и испаноезични. Графити с инициалите им можеха да се видят почти на всяка стена и повърхност на Мариачи Плаза. Отделът за борба с организираната престъпност към ЛАПУ подозираше, че бандата редовно прибирала „такса“ от музикантите, дошли на площада да търсят работа.
Първоначално разследването на Родригес и Рохас се насочило именно към Уайт Фенс. От Бойл Авеню се отделяше Плезънт Авеню, което бележеше задната граница на площада. Там живееха неколцина от най-закоравелите членове на бандата. Макар че колегите на Орландо Мерсед казали на следователите, че не са имали пререкания с Уайт Фенс, нито са им събирали такса, в началния етап на разследването Рохас и Родригес насочили вниманието си към гангстерите от Плезънт Авеню. Неколцина членове на бандата били задържани и разпитани през дните след инцидента. Никой не казал нищо, което да уличи бандата или да насочи детективите към друг възможен мотив за стрелбата.