На Бойл и Плезънт не били намерени гилзи и точното местоположение на стрелеца така и не било определено. Бош беше поразен, че при стрелба през площад с над петдесет души на него няма нито един достоверен очевидец. Толкова голям беше страхът от Уайт Фенс.
Рохас и Родригес проучили и миналото на жертвата, за да определят дали не е имало някаква конкретна причина за прострелването на Орландо Мерсед. Не открили нищо, което да събуди подозренията им. Изглеждало, а по-късно и било обявено на широката публика, че Мерсед е случайна и съвсем невинна жертва.
Не след дълго разследването се свело до проследяване на телефонни сигнали. Нито един от тях не дал резултат. Така и не бил съставен списък на заподозрени, но от броя на докладите в досието беше ясно, че детективите са насочили вниманието си най-вече към един тартор второ поколение на Уайт Фенс, С. Б. Галардо. Инициалите скриваха името Серко Бланка. Бил кръстен от баща си на бандата, към която принадлежал.
Рохас и Родригес приложили към Галардо рутинната стратегия — да го приберат заради малко провинение и да го изпотят, докато не стигнат до нещо по-голямо. Били убедени, че Галардо знаел кой е стрелял по Мариачи Плаза дори и да не е станало лично по негово нареждане. Знаели, че Галардо върти автосервиз параван, зад който членове на бандата разфасовали крадени коли и ги продавали из Щатите и в Мексико на части и скрап. Родригес и Рохас заедно с детективи от отдел „Автомобилни кражби“ нахлули в „Ел Пуенте Ауто“ на Първа улица десет дни след стрелбата. Галардо бил арестуван за кражби и притежание на крадено имущество, след като проверката на серийните номера на различни части в сервиза му доказала, че са свързани с откраднати коли от Уестсайд и долината Сан Фернандо.
Но типът, кръстен на бандата си, не се пречупил. Въпреки продължилите няколко часа разпити във връзка с прострелването на Мерсед Галардо отказал да признае, че е замесен по какъвто и да било начин. После съвсем отказал да говори пред детективите и накрая се признал за виновен за една-единствена кражба на кола и прекарал половин година в затвора „Уейсайд Онър Ранчо“.
В заключението си за С. Б. Галардо Родригес отбелязваше, че той си остава един от основните заподозрени в инцидента с Мерсед. В доклада се изказваше предположението, че мотивът зад стрелбата бил музикантите на Мариачи Плаза да бъдат сплашени, за да плащат с по-голяма готовност таксата за защита. Според тази теория Мерсед бил случайна жертва на изстрелян напосоки куршум. Детективите от Холенбек бяха разговаряли с Галардо за последен път преди две години, когато бил прибран в „Сан Куентин“ за опит за убийство. Както и преди, Галардо не им казал нищо.
Бош приключи с прегледа на двете папки преди Сото да се върне от срещата си в Китайския квартал. Продължи с дисковете, като ги пусна на лаптопа си. Започна със записите на изпълненията. Няколко минути гледа как групата свири на различни забавления на открито и закрито. Съсредоточи се най-вече върху Орландо Мерсед, гледаше го как свири и как държи инструмента си. Само в един случай свиреше седнал, но това беше на някаква сватба и за четиримата музиканти имаше столове на сцената. Бош забеляза, че Мерсед не опира инструмента на бедрото си. Държеше го по-високо, опрян на обемистото му шкембе. Това трябваше да се има предвид при опита да се възстанови траекторията на куршума, който го беше улучил. Как свиреше седнал и как държеше инструмента си бяха две от основните неща.
Едно от изпълненията на „Лос Рейес Халиско“ беше от деня на стрелбата — по време на рождения ден в Ехо Парк. Бош бе превъртял набързо повечето други записи, но изгледа този внимателно с надеждата да забележи нещо, което може да му даде идея за случилото се няколко часа по-късно. Разбира се, знаеше, че Рохас и Родригес също са гледали внимателно записа, но въпреки това го направи. Беше уверен в себе си като следовател и смяташе, че вижда неща, които другите не забелязват. Знаеше, че това е егоистично, но здравото его беше задължително в неговата работа. Трябва да вярваш, че си по-умен, по-корав, по-дързък и по-як от човека срещу тебе. А когато работиш по стари случаи, трябва да вярваш същото за детективите, които са разследвали преди теб. В противен случай с теб е свършено. Именно това усещане за мисия искаше да втълпи на Сото през последната година от кариерата си.