Видеото от Ехо Парк показваше щастливо семейство, празнуващо quinceanera на дъщеря им. Имаше много приятели и роднини, масите за пикник бяха отрупани с традиционни храни и подаръци. Момичето в центъра на вниманието беше с бяла рокля и тиара, на която беше изписано числото 15. Имаше си почетна свита от шест други момичета. Хората танцуваха, а групата свиреше песни, които явно бяха традиционни за празненството. В един момент родителите на момичето изпълниха две културни традиции — майката връчи на дъщеря си „последната кукла“, символизираща края на детството, а баща й смени сандалите й с обувки на високи токчета, символизиращи началото на зрелостта.
Видеото беше запечатало толкова много любов и горчивина, че Бош за момент забрави за случая и мислите му се насочиха към собствената му дъщеря. Винаги изпитваше вина, когато си помислеше за нея. Бош беше самотен родител, но най-вече отсъстващ родител заради дългите часове на работа. Дъщеря му сега беше на седемнайсет и не бе имала парти за шестнайсетия си рожден ден. Бош никога не й беше организирал специално празненство, винаги празнуваха само двамата. Партито в Ехо Парк му напомни за многобройните му провали като баща и в гърлото му заседна буца.
Изключи видеото. Не беше видял нищо, което да му даде представа за стрелбата, която щеше да се случи няколко часа по-късно. Мерсед и колегите му бяха професионалисти и не се смесваха с гостите. Рядко попадаха във фокуса на камерата, но на няколко пъти се появяваха на заден план. Бош извади диска и се зае с втората купчина.
Тези дискове съдържаха записи от охранителните камери в района, които не бяха насочени към самия площад и улавяха само откъси от случилото се през деня. За изненада на Бош първият запис показваше прострелването на Мерсед, макар че картината беше заснета отдалеч и бе неясна. Доколкото знаеше, записът никога не бе пускан в медиите. Картината беше заснета от музикален магазин, намиращ се на Първа улица. Камерата беше монтирана в горния ъгъл с цел да документира и обезкуражава кражбите, но обхватът й минаваше през витрината и достигаше площада.
Бош върна частта с прострелването и я прегледа няколко пъти, като наблюдаваше как Мерсед дрънка на инструмента си, докато ударът на куршума не го изхвърля назад през масата и не го стоварва на земята. Накрая остави записа да продължи и внимателно загледа суматохата след стрелбата. Образът беше мътен от разстоянието и надписа върху витрината. Освен това камерата беше фокусирана към магазина, а не към ставащото на улицата.
В момента на прострелването Мерсед беше заобиколен от колегите си. Седеше на масата с крака на седалката на пейката. От дясната му страна седеше акордеонистът, а отляво и на крачка назад беше китаристът. Зад масата минаваше тромпетистът, който държеше инструмента си с две ръце и тъкмо го вдигаше към устата си.
Хари отново се загледа как куршумът отхвърля Мерсед назад. Тромпетистът моментално побягна надясно и излезе от кадър, а китаристът приклекна под масата и вдигна китарата пред себе си като щит. Акордеонистът като че ли се беше объркал от ставащото. Личеше, че отначало не е осъзнал, че Мерсед е прострелян. Едва когато видя как китаристът се крие под масата, той също скочи на земята и потърси прикритие. След един дълъг момент двамата се изправиха и пристъпиха към Мерсед да му помогнат. Тромпетистът се върна в кадър и също клекна до падналия си другар.
Бош продължи да гледа. След секунди хора се затичаха към масата за пикник и се струпаха около простреляния. Трудно беше да се види Мерсед насред цялата суматоха.
През следващите трийсет минути Бош гледаше как парамедиците и полицията се отзовават на повикването. Оказаха първа помощ на Мерсед, докато лежеше на земята, след което го качиха на носилка и го изкараха от кадър. Масата за пикник и районът около нея бяха отцепени с жълта лента и полицаите започнаха да събират очевидци за детективите. Точно тогава записът свърши и Бош се зачуди дали Родригес и Рохас не са го редактирали и дали няма още нещо.
Провери другите два видеозаписа, но на тях нямаше нищо толкова интересно или полезно. И на двата имаше отбелязан час, което му позволяваше да определи момента на стрелбата, но иначе не носеха почти никаква нова информация. Единият запис беше от камерата на паркинга на „Покито Педро“, най-малко на една пряка разстояние. Камерата не показваше толкова Мариачи Плаза, колкото кръстовището на Бойл и Първа. Бош не видя минаваща пред обектива подозрителна кола, която да профучава през кръстовището в секундите след стрелбата.