Третият видеозапис беше от камерата за самоубийци на моста на Първа. Тя се намираше на няколко преки от площада и образът се препречваше от стария хотел на ъгъла на Бойл и Първа. Бош прегледа записа веднъж, определи го като безполезен и извади диска от лаптопа.
Замисли се за момент върху положението. Знаеше, че трябва да си уреди среща с Родригес и Рохас и да обсъдят куп детайли по случая вместо да ги тормози за всяко нещо поотделно, но въпреки това вдигна телефона и се обади в детективското бюро в Холенбек. Попита конкретно за Родригес, макар че Рохас сигурно щеше да е по-отзивчив.
— Детектив Родригес.
— Бош се обажда. Как сте?
Отговор не последва. Бош изчака момент и продължи:
— Току-що приключих с преглеждането на документите по случая.
Пак замълча. Пак никаква реакция от другата страна.
— Няма да ви четкам с обяснения колко сте били изчерпателни. Знаете си го. Имам обаче няколко въпроса. Можех да потърся Рохас, защото не се правеше на интересен, но въпреки това потърсих теб. Това е твой случай, Родригес. Личи си. Реших, че ти си човекът, с когото трябва да разговарям. Можеш ли да ми помогнеш?
Отново не последва отговор, но този път Бош зачака. Накрая Родригес заговори.
— Какво искаш да знаеш, Бош?
Хари кимна. Инстинктът не го беше подвел. У добрите ченгета винаги го има онова кухо място вътре. Празното пространство, където винаги гори огън. За нещо. Наречи го жажда за справедливост. Или желание да научиш как са станали нещата. Или необходимост да вярваш, че лошите няма да останат завинаги скрити в тъмното. В крайна сметка Родригес беше добро ченге и искаше същото, което искаше и Бош. Щеше да превъзмогне яда си и щеше да сътрудничи, ако това можеше да доведе до справедливо наказание за убиеца на Орландо Мерсед.
7
След телефонния разговор Бош седна зад компютъра и започна да пише първия си доклад по случая Мерсед. Беше предимно допълнения, включващи причината за смъртта, и преглед на съществуващите сведения и улики. Работеше от двайсетина минути, когато телефонът на бюрото му иззвъня. Вдигна го, без да поглежда дисплея: предполагаше, че Сото се обажда след сесията с психаря.
— Бош.
— Искам да се регистрирам за наградата.
Бош осъзна, че обаждането е резултат от изявлението на бившия кмет. Докато отговаряше, отвори браузъра си и влезе в сайта на „Лос Анджелис Таймс“.
— В какъв смисъл „да се регистрирате“, сър? Това не е лотария. Разполагате ли с информация, която може да ни помогне?
Естествено, на първата страница на сайта вече имаше материал със снимка на Зеяс от пресконференцията и съобщение за наградата.
— Да, имам информация — заяви обаждащият се. — Стрелецът се казва Хосе. Можете да си го запишете.
— Хосе кой?
— Не знам. Знам само, че е Хосе.
— Откъде знаете?
— Просто знам.
— Значи той е бил стрелецът?
— Точно така.
— Познавате ли този човек? Знаете ли защо го е направил?
— Не, но съм сигурен, че ще разберете всичко, след като го арестувате.
— Къде да го арестувам?
Човекът от другата страна се присмя на въпроса.
— Не знам. Вие сте детективът.
— Добре, сър. Значи казвате, че трябва да намеря и арестувам мъж на име Хосе. Без фамилия, без известен адрес. Знаете ли как изглежда?
— Като мексиканец.
— Добре, сър, благодаря.
Бош тресна телефона и промърмори под нос:
— Кретен!
Телефонът иззвъня отново още преди да е махнал ръката си от слушалката. Той вдигна и каза раздразнено:
— Бош.
— Имам въпрос относно наградата.
Гласът беше друг.
— Какъв е въпросът?
— Ако се предам, ще получа ли парите?
Бош замълча за момент. Инстинктът му подсказваше, че и това обаждане е фишек като предишното.
— Добър въпрос — каза той. — Не виждам защо не. Наградата е за информация, която ще доведе до осъждане на извършител. Мисля, че признанието може да се определи като такава информация. Смятате ли да си признаете?
— Да, смятам.
— Но ще трябва да можем да докажем, че точно вие сте го направили. Не можем просто да приемем думите ви за чиста монета, нали разбирате?
— Разбирам.
— Е, защо го направихте?
— Защото мразя Мариачи гадостите. Това е Америка. Щом си дошъл в Америка, ще свириш американска музика.
— Разбирам. А какво оръжие използвахте?
— Моя „Смит и Уесън“. Добър стрелец съм.