Выбрать главу

Пътят до лабораторията отне на Бош двайсет минути. По пътя му се обади Сото и му каза, че току-що е приключила сесията с психотерапевта.

— Забави се заради нови участници в престрелка — каза тя. — В момента пътувам за лабораторията да взема куршума.

— Не се безпокой за това — отвърна Бош. — Аз също пътувам натам с видеозаписите. Ще отскоча през Гън и ще взема куршума.

— Мислех си…

Тя не довърши, но Бош разбра какво се канеше да попита.

— Да, прегледах всички материали и в тях няма много — каза той. — Камерата от музикалния магазин е заснела прострелването на Мерсед, но всичко е доста размазано и неясно. Надявам се в лабораторията да успеят да направят нещо по въпроса.

— Добре.

Тонът й не беше особено доволен.

— Ако искаш, мога да изчакам да видиш записите и да ги занеса после.

— Не, не, остави им ги. След това в отдела ли се връщаш?

— Всъщност гледам да съм по-далеч от отдела. Медиите вече раздухаха обещанието за награда на бившия кмет и започнаха да звънят какви ли не хора. Искам да работя по случая, а не да вися на телефона.

Бош влезе на паркинга пред лабораторията и започна да се оглежда за свободно място.

— Ами ако получим достоверно обаждане?

— Мен ако питаш, шансът е едно на милион. Но ако някой наистина иска да издаде стрелеца, ще стигне до нас. Както и да е, успях да уредя всички обаждания да се пренасочват към Самюълс. Кой знае, може пък и да се навие да сложи някой на телефона, за да можем да работим по случая.

— Добре, утре по кое време да уговоря определянето на траекторията на куршума?

Бош беше забравил за това. Сега си помисли, че може би избързват.

— Задръж засега. Да видим какво ще излезе от видеозаписа. Той също може да ни помогне с траекторията.

— Добре. Тогава къде ме искаш?

— Дай ми половин час и ще се срещнем на Мариачи Плаза. Да видим дали медиите са оставили мястото на мира.

— Значи ще мога да отскоча до „Старбъкс“. Искаш ли нещо?

Бош се замисли за нивото кофеин в кръвта си.

— Не, нищо. Ще се видим по-късно.

Паркира и слезе от колата. Докато вървеше към стъклената врата на сградата, телефонът му иззвъня отново. Беше лейтенант Самюълс.

— Бош, къде си, по дяволите?

— Тъкмо влизам в лабораторията. Записал съм го на дъската. Какво става?

— Става това, че телефонът вече пуши от обаждания.

— И какво очакваш от мен, лейтенант? Работя по случая. Трябва да се отбия на две места в лабораторията и после имам среща с партньора си на местопрестъплението. Казах ти, че това с висенето на телефона няма да стане.

— Къде е Лъки Люси?

— В сряда следобед има сеанси с психотерапевта. Нещо читаво от обажданията?

— Откъде да знам, мамка му! Ти си ме насадил, Бош!

— Нищо и никого не съм насаждал. Изобщо не исках да става дума за никакви награди. Знаех, че…

— Няма значение. Ще сложа някой на телефона. От утре сутринта.

Самюълс затвори, без да дочака отговор. Докато прекрачваше прага на лабораторията по криминалистика, Бош се усмихваше.

8

Лусия Сото вече беше на Мариачи Плаза и го чакаше. На пръв поглед наоколо не се навъртаха никакви медии. Бош тръгна през площада, като се оглеждаше. Мястото започваше да се пълни с музиканти, надяващи се да си уредят вечерно изпълнение. Покрай тротоара бяха паркирани броня до броня ярко оцветени микробуси с имената и телефонните номера на групите. Всички пейки и маси на площада бяха заети.

Сото говореше с трима мъже, нагъчкани на една пейка. Калъфите с инструментите лежаха в краката им. Бяха облечени с еднакви черни къси куртки със златен брокат и бели ризи с върви вместо копчета. Бош им кимна, докато заставаше до партньорката си. Сото държеше някаква разновидност на айскафе с бита сметана отгоре.

— Хари, тези хора са били тук в деня, когато е бил прострелян Мерсед — развълнувано каза тя.

— Какво си спомнят? — попита той.

— Седели са точно тук. Скочили и се скрили зад статуята, когато чули изстрела.

Бош погледна зад пейката към бронзовата статуя на жена с ръце на кръста и шал върху покрита с шарки рокля. Беше поставена на голям пиедестал от дърво и бетон. Табелата обясняваше, че жената е Луча Рейес, кралицата на Мариачи, която живяла и работила в Ел Ей през 20-те години на двайсети век. Дошла тук от Гуадалахара.