— Ще проведа този разговор с теб само веднъж — започна той. — Ако ме излъжеш и разбера, с партньорството ни е приключено и ще се постарая кариерата ти на ченге също да приключи, независимо дали имаш медал за храброст, или не.
Млъкна и погледна тила й. Знаеше как се чувства. Сото кимна.
— Пожарът в Бони Брай — каза той. — Не съм работил по случая, но бях тук и си спомням. Девет жертви, случаят така и не беше изяснен. По онова време се носеха слухове, че палежът е дело на Пико-Юнион Ла Раца, защото управителят на жилищния блок не им позволявал да пласират стоката си в сградата. Това е всичко, което знам. Както казах, случаят не беше мой, но беше голям и около него се говореше какво ли не.
Спря да крачи, хвана облегалката на стола й и го завъртя така, че тя да се озове с лице към него.
— А сега ти идваш тук, герой, след като си простреляла двама от Тринайсета улица, а по една случайност бандите от Тринайсета улица и Пико-Юнион са заклети и вечни врагове.
Бош посочи слепоочието си.
— Та виждам те да копираш досието на Бони Брай и си мисля: това момиче не ми ли каза, че е родено в Уестлейк, преди да се премести в Долината? И следващият ми логичен въпрос е — за кого измъква досиетата?
— Няма нищо такова, Хари. Аз…
— Нека да довърша, ако обичаш. Още не ти е дошъл редът да говориш.
Обърна се и погледна купчината папки върху бюрото си. Вече беше почнал да се ядосва. Обърна се отново.
— В управлението е добре известно, че са свалили гарда, когато се наложи да раздуят персонала, и че в редиците ни са се внедрили външни лица. Хора, които първо са нещо друго и едва след това са ченгета. Казвам ти още отсега, че при мен тези няма да минат. Мислиш ме за някакъв стар глупак и че можеш да правиш каквото си искаш под носа ми, а аз да не забележа, така ли? От самото начало си помислих, че около теб има нещо странно. Ти не искаш да си ченге. А нещо друго.
— Не, грешиш.
Тя понечи да стане, но Бош сложи ръка на рамото й и я задържа на стола.
— Не, прав съм. И ще седиш тук и ще ми разкажеш какво правиш и за кого го правиш, иначе ще си останем тук до сутринта, докато не дойдат останалите и не попитат какво става.
Сото посегна към лявата си страна и Бош се напрегна. Ръката й обаче се насочи към лявата й китка. Сото разкопча копчето и запретна ръкав. Обърна ръката си и показа татуировка от вътрешната страна. Беше списък от пет имена — и надгробен камък. Хосе. Елза, Марлена. Хуанито. Карлос.
— Аз бях в онова мазе, когато започна пожарът, ясно? — каза тя. — Те бяха мои приятели. И умряха.
Бош бавно отстъпи до бюрото си, придърпа стола и седна. Погледна папките за момент, после се обърна към партньорката си.
— Опитваш се да разрешиш случая. Сама.
Тя кимна и свали ръкава си.
10
На сутринта Бош и Сото се срещнаха в отдела, регистрираха се на таблото и веднага слязоха при колата на Бош, за да отидат в лабораторията. Специалистката, на която Бош беше оставил дисковете предишния ден, Бейли Копланд, отначало беше казала, че ще й трябват два дни работа върху трите записа и че срокът включва придвижването на случая напред в опашката поради важността му и интереса на медиите, но тази сутрин му звънна, докато той караше по 101, и му каза, че е попаднала на нещо, което трябва да види веднага.
По пътя двамата почти не споменаха предишната нощ и тайното разследване на Сото. Бош веднага беше разбрал мотивите й. Самият той се беше захванал навремето да разреши случай от собственото си минало. Затова й каза, че ще й помогне, но че трябва да се направи по правилата. След по-малко от година щеше да излезе от системата и щеше да прибере тлъста сума при окончателното си пенсиониране, така че изобщо нямаше да се учуди, ако управлението не използва и най-малката простъпка, за да го уволни и да си спести парите. Каза на Сото, че ако успеят да измислят план, който да доведе до официалното прехвърляне на случая Бони Брай на тях, ще й помогне в решаването му, но в същото време я предупреди, че работата по чужд случай е опасно начинание — както за самата нея, така и за него.
Отделът за анализ на аудио-визуални данни се намираше на третия етаж на областната лаборатория. Копланд ги чакаше в една стаичка с режисьорски пулт и стенен дисплей, съставен от множество екрани. Помещението беше полутъмно и малко, но Копланд беше успяла да вкара два допълнителни стола за Бош и Сото.
— Благодаря, че дойдохте рано — каза тя. — Ще ви покажа на какво попаднах и после си отивам у дома.
— Да не си работила цяла нощ? — попита Бош.