— Да. Стана ми интересно и не можех да се откъсна.
— Благодаря ти. Да видим с какво разполагаш.
Пултът беше висок, а Копланд беше дребна. По време на демонстрацията остана права, но въпреки това седящите зад нея Бош и Сото виждаха без проблем екраните.
— Добре, нека да го пуснем веднъж и после ще се върнем. Първо написах програма за триангулиране на трите записа. Таймерът поне на една от камерите е неточен, така че определих времето по едно нещо, което го има на всеки запис.
Тя натисна копче на пулта и три от екраните пред тях оживяха — показваха площада или улиците от различен ъгъл. Почти веднага след това Копланд натисна друго копче и картините замръзнаха. Тя посочи централния екран, който показваше записа от музикалния магазин.
— Виждате форда, който минава покрай магазина. Същата кола се появява на всички записи.
Посочи я на другите екрани. Бош виждаше, че качеството на картината е по-добро от предишния ден — Копланд беше обработила записите.
— Като калибрираме трите записа според движението на колата, можем да пуснем и трите едновременно. А сега да гледаме.
Тя натисна копчето и видеото продължи. Трите екрана бяха плътно един до друг, така че на Бош не му беше трудно да ги следи едновременно. Копланд беше намерила триангуларната точка — форда — повече от минута преди стрелбата, така че те гледаха и чакаха, докато най-сетне видяха как Мерсед се просва от масата на земята и другарите му се разбягват.
— Добре, сега да погледнем на забавен кадър — каза Копланд. — Кажете ми какво виждате.
Пусна записа отново. Вниманието на Бош беше насочено основно към централния екран, който показваше седящия на масата Мерсед. Това беше най-ясният запис и единственият, който показваше жертвата. Беше зловещо да го гледаш на забавен кадър и да знаеш какво предстои. Сото, която досега не беше гледала записите, се наведе напред.
Бош се опита да гледа трите екрана едновременно в момента на прострелването, но не видя нищо, което да привлече вниманието му.
Копланд спря записа и попита:
— Е, видяхте ли го?
— Какво да видим? — попита Бош.
Копланд се усмихна.
— Хайде да ги обърнем.
Въведе команда и картините от трите камери смениха местата си. Сега първият и централният екран показваха картината от камерата на паркинга на ресторанта „Покито Педро“.
— Гледайте сега.
Отново пусна видеото на забавен кадър и Бош продължи да гледа централния екран. Макар да беше по-ясен, отколкото на лаптопа, образът си оставаше зърнест изглед към улицата и Мариачи Плаза от две преки разстояние.
— Ето там — каза Сото. — Видях го.
— Какво видя?
— На прозореца.
И посочи един прозорец на втория етаж на хотел „Бойл“. Беше в сянка.
— Добро око — отбеляза Копланд. — Да го видим пак.
Тя пусна отново частта и този път Бош гледаше само прозореца, който беше посочила Сото. Зачака и в мига на стрелбата видя в него да проблясва малко светло петънце. Копланд спря записа.
— Това ли? — попита Бош.
— Да — каза Копланд. — Не забравяй, че записите от повечето охранителни камери, особено отпреди десет години, са окастрени с цел спестяване на дисково пространство. Този запис е десет кадъра в секунда.
— Значи твърдиш, че малката светла точица е изстрел?
— Именно. Камерата е хванала само толкова, но е достатъчно. Куршумът е дошъл от този прозорец.
Бош впери поглед в замръзналата картина на екрана. Знаеше, че вече няма нужда от изчисляване на траектории. Куршумът беше изстрелян от стая на втория етаж на хотел „Мариачи“.
— Това е, което открих — каза Копланд.
Въведе команди, които увеличиха централния образ, насочи картината към прозореца и всички се загледаха в бялата точка на тъмен фон.
— Трябва да вземем записите на хотела, Хари — каза Сото.
Бош кимна.
— Разрешително за обиск? — попита тя. — За да бъде всичко чисто?
Бош отново кимна.
— Не съм свършила — каза Копланд.
Подреди картините така, че Мерсед отново да е в центъра, след което сложи изолиращ кръг около един от членовете на групата. Не беше Мерсед, а един от стоящите прави. Тромпетистът. Копланд пусна записа и кръгът започна да го следи — останалата картина беше леко размазана.
— Наблюдавайте го — каза тя.
Бош се подчини и изгледа отново прострелването, но този път виждаше само реакцията на тромпетиста. Той бързо се махна и изчезна от кадър.
— Добре де. — Бош явно не виждаше онова, което се искаше от него. — Какво гледаме?
— Две неща — рече Копланд. — Първо, реакцията му. Тя няма нищо общо с изчистването на картината. Просто говоря за реакцията му. Гледайте другите.