Премести изолиращия кръг върху един от другите и отново пусна записа. Този път вниманието беше насочено към акордеониста, който седеше точно до Мерсед. Човекът видя как Мерсед се катурва назад и започна да се усмихва, вероятно защото си беше помислил, че другарят му прави някакъв номер. Но после видя как китаристът се снишава под масата и също клекна и се натика отдолу.
— А сега китаристът — каза Копланд.
Кръгът се премести върху изправения мъж, с китарата. Когато Мерсед залитна, отначало той също се обърка, но после разбра какво става и се скри под масата, като използва китарата си като щит.
— Дай да видим пак тромпетиста — каза Бош.
Гледаха мълчаливо.
— Пак — каза Бош.
Копланд пусна записа отново.
— Добре — каза Бош. — Дай сега всичко без изолиране.
Когато записът свърши, той продължи да зяпа екрана.
— Разбра ли какво имам предвид? — попита Копланд. — Нямам предвид, че побягна. Това е съвсем разбираемо.
— Мислите, че е знаел за предстоящата стрелба ли? — попита Сото.
— Не знам — отвърна Копланд. — Искам да кажа, че той не показва абсолютно никакво объркване. А чист инстинкт за бягство. Сякаш веднага е разбрал, че Мерсед е прострелян, а другите са схванали със закъснение.
Бош кимна. Добро наблюдение, което му беше убягнало при многото преглеждания на записа вчера. Тогава се беше съсредоточил само върху Мерсед и не бе обърнал достатъчно внимание на другите от групата.
— Кой е той? — попита Бош.
— Тромпетистът? Май Охеда — отвърна Сото. — Анхел Охеда. Именно той е посочил в показанията си, че е побягнал.
— Добре, а сега да поговорим за позицията на господин Охеда — каза Копланд. — Благодарение на триангулацията успях да направя цифров модел на стрелбата. Груб е, защото реших, че е по-добре да предпочета скоростта пред качеството.
Тя въведе команди и изключи всички екрани без централния. После зареди груба анимационна версия на стрелбата, гледана откъм музикалния магазин. Членовете на групата бяха като от кибритени клечки, с букви към тях. Мерсед беше отбелязан с А, а Охеда — с Б.
— Програмата измерва специални градации и точно пресъздава многоизмерна анимация, която можем да манипулираме.
Започна да работи с клавиатурата и мишката. Картината мина през витрината на магазина и приближи четирите фигури на и около масата. Копланд щракна команда и възпроизведе прострелването на забавен кадър: траекторията на куршума беше отбелязана с червена линия, която прекоси екрана и улучи седящия на масата „Мерсед“.
— Да го пуснем пак, но с изглед отгоре — каза Копланд.
Картината се измести така, че сега гледаха надолу към масата. Копланд пусна симулацията, куршумът отново пресече екрана като червена линия и улучи Мерсед. В момента на удара фигурата на тромпетиста Охеда се втурна зад масата. Ясно беше, че ако куршумът не беше улучил Мерсед, щеше да порази именно него.
— Леле! — възкликна Сото.
Копланд пусна още две симулации. Първата беше отново отгоре, но този път от по-голяма височина и обхващаше целия площад, съседните улици и хотел „Бойл“. На нея се виждаше как червената линия на куршума прекосява екрана от хотела до масата за пикник и отново показва убедително, че Мерсед е спрял куршума преди той да улучи Охеда.
Последната симулация показваше хоризонтално пътя на куршума от хотела до масата. Копланд спря програмата в момента, когато куршумът улучи фигурата на Мерсед. След това я пусна за втори и трети път, преди да я остави да продължи докрай.
— Ще трябва да поговорите с момчетата от оръжейната лаборатория за траектории и тъй нататък — каза тя. — Но като се погледне това, може да се види, че ако фигура Б е била следена с оптичен мерник, стрелецът е можел да стреля преди да осъзнае, че фигура А, жертвата, е на линията на стрелбата.
Бош кимна.
— Тунелно зрение. Някои го наричат „мерникова слепота“. Виждаш единствено мишената.
Стана. Беше твърде възбуден, за да седи на едно място.
— Тромпетистът — каза той. — Трябва да го намерим.
Копланд взе един диск в пластмасова кутия от работната маса и го даде на Сото.
— Направих копие на анимацията. Надявам се да ви е от полза. Ще направим по-подробен модел, ако се наложи да се покаже в съда.
Сото кимна и взе диска.
— Благодаря.
— Бейли, иди да се наспиш — каза Бош. — Заслужила си го.
11
Бош и Сото побързаха да се приберат в отдела и си разделиха работата. Решиха Бош да напише разрешителното за архивите на хотел „Бойл“ и да го занесе за подпис от съдия. Междувременно Сото щеше да издири тримата членове на „Лос Рейес Халиско“ и най-вече тромпетиста Анхел Охеда.