— Е, поне накрая са го спипали.
— Да, но онзи гаф в Оклахома му осигури още четири години свобода. Смешна история, докато не се замислиш за това по-сериозно.
Телефонът на Бош завибрира и той погледна дисплея. Търсеха го от Историческото дружество. Секретарката на директора му каза, че исканите материали са извадени от хранилището и може да ги вземе. Бош каза, че тръгват веднага.
Когато се прибраха, отделът беше почти празен. Сото носеше регистрационната книга на хотела, която бяха взели от Историческото дружество — по пътя се бяха разбрали тя да прегледа имената. Сото вече беше погледнала кой е бил регистриран в стая 212 в деня на инцидента Мерсед — стаята, от която предполагаха, че е било стреляно. Като гост беше записан Родолфо Мартин. Но Сото трябваше да пусне имената на всички гости от книгата през различните бази данни, да провери за криминални досиета, псевдоними и всичко друго, което би могло да представлява някакъв интерес.
Тя незабавно се залови за работа, а Бош се опита да хване капитана преди да си е тръгнал. Надяваше се да получи одобрение за командировка, за да резервира билети до Тълса. Когато влезе в кабинета, Краудър вече беше станал и си обличаше сакото.
— Хари, направо ме разби — каза капитанът.
Това беше нормалният му поздрав, когато при него влизаше детектив, без да е викан.
— Работим по въпроса, капитане. Май имаме следа към ключов свидетел в Тълса и…
— Какъв свидетел?
— Един от бандата на жертвата. Излязоха някои неща и наистина трябва да говорим с него. Лично.
— Какво му е на телефонния разговор?
— Той не е от най-приказливите. Смятаме, че знае нещо, което преди е премълчал. Пред предишните следователи. Освен това се е изнесъл от града веднага след стрелбата.
— Тези Мариачи нали са скитници? Отиват там, където има работа, нали?
— Така е, но ако си Мариачи, няма да оставиш Лос Анджелис и да отидеш в Тълса. Работата е тук.
Краудър оправи сакото си и седна отново зад бюрото, за да продължи разговора.
— Може пък да е единственият Мариачи в Тълса.
Бош го изгледа неразбиращо за момент.
— Да не искаш да кажеш, че не можем да отидем, капитане?
— Опасен ли е?
Бош кимна. Не защото смяташе Охеда за опасен, а защото едва сега разбра защо Краудър е против пътуването до Тълса. Тревожеше се за пътните разходи. Преди две седмици беше пуснал меморандум, в който се казваше, че пътуванията през последните два месеца от годината ще се разглеждат и одобряват според приоритета, защото бюджетът бил изчерпан по-рано от очакваното. Подобни меморандуми вбесяваха страшно Бош. Все едно да сложиш плаваща цена на залавянето на убийци.
Краудър питаше дали разговорът с Охеда може да е опасен, защото знаеше, че ако изпрати само един детектив, ще намали командировъчните наполовина.
— Няма да се получи — каза Бош.
— Кое няма да се получи? — попита Краудър.
— Да пратиш само един от нас. Ако решиш да действаш така, ще трябва да пратиш Сото, защото не знаем дали онзи тип знае английски. Тя е добра, вече мога да го кажа. Но не знам дали наистина искаш да я пратиш сама, след като постъпи тук само преди месец.
— Прав си, но…
— Тя трябва да иде и аз също трябва да ида. Смятаме, че тъкмо този тип може да е бил набелязаната мишена.
Краудър мълчеше. Не каза нищо и Бош предположи, че размишлява дали да не откаже пътуването и да му нареди да се оправя по телефона.
— Чу ме, нали? Смятаме, че куршумът може да е бил предназначен за онзи тип в Тълса.
— Да, чух те. Пропусна, че само мислиш, че той е в Тълса. Със същия успех може да е и в Тимбукту.
— Така е. Но ако е в Тимбукту, ще хванем дирята му в Тълса.
Това беше посрещнато с нова порция мълчание.
— Виж, капитане, горе на десетия етаж трябва да има някои неофициални фондове — каза накрая Бош. — Така де, Малинс много се интересува от случая. Така че нека вложи малко средства… Или пък да се обърнем към бившия кмет, нали е готов да пръска пари за награди.
Краудър му направи знак да се успокои.
— Не искаме да се обръщаме към бившия кмет. И без това той вече ни създаде достатъчно неприятности.
А после бързо взе решение и смени позицията си.
— Добре. Виж, не се безпокой за парите. Те са мой проблем. Кога искаш да тръгнете?
Бош също отговори бързо с надеждата да сключи сделката и да се разкара от отдела преди капитанът да е размислил.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Имаме информация, че работи в бар. Искам да сме там утре. Ако наистина работи в бара, сигурно ще е там — петък е ден за плащане и началото на уикенда.