— Добре, действай според този план. До утре сутринта ще знам откъде ще дойдат парите.
— Благодаря, капитане.
Бош се върна в клетката. Видя, че столът му е придърпан до бюрото на Сото и е зает от Сара Холкомб, която Самюълс беше сложил на телефона, за да отговаря на лавината обаждания за наградата.
— Попаднахме ли на нещо свястно? — попита той, докато влизаше в тясното пространство.
Холкомб веднага понечи да стане от отмъкнатия стол, но Бош сложи ръка на рамото й.
— Спокойно, седи си. Отивам до машината.
— Сигурен ли си?
— Да. Някоя от вас да иска кафе?
И двете отказаха.
— Е, реши ли ни случая, Холкомб? Някой да си е признал?
— Не точно.
Сото му подаде лист със записано обаждане и каза:
— Това обаче е интересно.
Бош взе листа и прочете обобщението на Холкомб:
Лицето каза, че стрелбата по Мерсед е свързана с пожара Бони Брай през 1993 г. Мерсед е знаел кой е причинителят и като такъв представлявал заплаха.
Бош обърна страницата да види дали няма още нещо. Беше празна. Върна листа на Сото, която беше обърнала стола си към него и го гледаше. Знаеше, че обаждането е било от него.
— Анонимно, предполагам — отбеляза той.
— Да — каза Холкомб. — От уличен телефон в Юниън Стейшън. Проверих номера.
Бош я погледна над листа. Беше изненадан, че е проявила инициативата да провери номера. Но пък тъкмо това беше причината той да е достатъчно предпазлив, за да използва уличен телефон.
— Май ще трябва да проучим — каза Бош. — Деветдесет и трета… тази година май беше на Уитейкър и Дюбоз. Трябва да поговорим с тях, да видим дали името им говори нещо. Струва ми се малко съмнително, но можем да прегледаме досието на Бони Брай. Да проверим имената.
— Искаш ли аз да го направя? — с готовност попита Холкомб.
— Не, ние ще поговорим с тях — отвърна Бош. — Просто не се вживявай толкова много в тези обаждания. Хората си преследват целите, нали така?
— Знам — каза Холкомб. — Някои изобщо не си правят труда да го крият.
— Нещо друго, което поне да намирисва на достоверно?
На бюрото имаше цяла купчина описания на обаждания.
— Не бих казала — отвърна Холкомб. — Просто давах на Люси скучнотиите.
Имаше предвид клипборда, на който беше събрала всяко обаждане в един ред.
— Да видим — каза тя. — Някакъв тип ни посъветва да говорим със Сънливкото, който живеел в района и знаел за всички престрелки с участието на Уайт Фенс.
— Сънливкото — повтори Бош. — Добре.
Холкомб продължи по списъка.
— Една жена твърди, че кметът знае всичко за стрелбата. Предполагам, че иска да каже бившия кмет, но не я поправих. Това обаждане беше записано през нощта. Анонимно. Жена със силен испански акцент.
— Става — обади се Сото. — Да натопиш човека, който предлага наградата.
— Трябва да признаеш, че мотивът си го бива. — Бош се усмихна. — Зеяс поръчва прострелването и парализирането на Мерсед, за да го използва в предизборната си кампания.
— Страхотен план — съгласи се Сото. — И е проработил без грешка.
— Какво друго? — попита Бош.
— Няколко обаждания със съвети да се насочим към расистките групи — каза Холкомб. — Още няколко, според които зад стрелбата със сигурност стоят наркокартели. Един твърди, че стрелецът бил някой си Феликс, който бил ядосан, защото наел някакви Мариачи от площада и те свирели отвратително. А, освен това се обади някакъв, който беше сигурен, че ставало дума за мексиканската мафия, само дето не беше сигурен защо.
— Иначе казано, заливат ни с помощ — отбеляза Бош.
— И още как — отвърна Холкомб. — Пропускам обажданията от расисти, които твърдят, че Мерсед си е получил точно каквото заслужава, защото е мексиканец.
При публично обявена награда всичко това можеше да се очаква. Обаждаха се какви ли не побъркани. Това изобщо не изненадваше Бош и никое от обажданията не заслужаваше повторно внимание, с изключение на информацията за връзката с Бони Брай. Бош благодари на Холкомб за съвършената работа и отиде да си вземе кафе от машината на първия етаж.
Когато се върна, Холкомб я нямаше. Бош и Сото поговориха и той й каза на сутринта да дойде на работа с багаж, защото най-вероятно ще заминат за Тълса да намерят и разпитат Охеда.
— Може да има проблем — каза тя.
— Какъв?
— Проверих в интернет и наистина намерих бар „Ел Чиуауа“, но когато се обадих и попитах…
— Обадила си се?
— Да. Нали каза, че трябва да се опитаме да потвърдим, че е там.
— Да, но не като му се обадим директно. Това може да го подплаши.