— Да, татко, ще си ги отварям — каза тя.
През последните месеци беше усъвършенствала пренебрежителния тон в стил „това вече го знам“, когато говореше с него на почти всяка тема.
— От повторението няма нищо лошо — каза Бош. — Искаш ли да дойда и аз?
— Не, ще се притеснявам!
Каза го така, сякаш й бе предложил да отиде с нея на първата й среща.
— Добре, добре, просто питам.
Бяха на задната тераса и Бош печеше рибата на малък газов грил. Обърна стековете и смени темата.
— Надявам се да се върна до неделя следобед. Може да вечеряме заедно.
Вече й беше казал за пътуването до Тълса. Тя бе свикнала с честите му командировки и винаги се оправяше добре сама.
— В неделя имам ХК — отвърна тя. — Съжалявам.
„Храна на колела“. Работата й като доброволец за организацията доста беше орязала моментите, които Бош най-много се радваше да прекарва с нея — в хранене и разговори.
— Ще взема и аз да се запиша в това. Май така ще имам повече възможности да те виждам вечер.
— Татко, знаеш, че трябва да го правя. Искам да вляза в университета и да получа някаква стипендия. Всичко това ще помогне.
— Знам, миличка, знам. Гледай ме само, мърморя и се оплаквам, а аз съм онзи, който отива в Тълса.
Избута с вилица стековете в една чиния. Вечерята беше готова.
— Трябва да идеш — каза тя. — Не са ти останали много случаи.
Бош кимна. Права беше.
На влизане в трапезарията тя му каза, че мисли да си сложи халка на носа за уикенда, така че да изглежда по-достоверно на операцията под прикритие.
Бош успя да не изпусне чинията.
— Да не искаш да кажеш, че ще си продупчиш дупка в носа там, където не би трябвало да има дупки?
— Да, мисля, че ще е готино. Не е нужно да оставам с нея. Не са трайни като татуировките.
Храната ухаеше чудесно, но Бош не беше сигурен, че още е гладен.
14
Бош и Сото взеха полета от 11:00 ч. до Тълса със спиране в Далас. През първия етап извадиха късмет и мястото между тях беше свободно. Използваха седалката като склад за папките по случаите Мерсед и Бони Брай. Бош беше решен да използва всяко свободно време, за да прегледа случая Бони Брай за Сото и да продължи да чете и препрочита докладите от оригиналното разследване на Мерсед. Твърдо вярваше, а и опитът неведнъж му беше показвал, че отговорите по повечето случаи се крият в детайлите. А и двата случая предлагаха тонове детайли.
Реши да посвети първия етап от пътуването на случая Бони Брай. След Далас щеше да се върне към Мерсед.
Материалите по Бони Брай не бяха разделени хронологически, както беше при Мерсед. Обикновено при продължителни и многостранни разследвания се трупаха множество папки, в които материалите си оставаха подредени хронологически. Детективите запълваха папка след папка и това позволяваше линейно преглеждане на случая. Разследването на Бони Брай първоначално било поето от отдел „Престъпни заговори“, който се занимаваше с палежи и работеше съвместно със следователите от пожарната. При девет жертви случаят от самото начало бе разделен на различни насоки. Първата папка съдържаше всичко за хронологията на случая и другите доклади по време на разследването. Папка 2 беше посветена изцяло на идентифицирането и миналото на жертвите. Следващата се занимаваше с уличната банда Пико-Юнион Ла Раца. Четвъртата беше пълна с доклади за причините за пожара и разпространяването му из жилищната сграда Бони Брай Армс. Последната пък включваше всички медийни съобщения по случая. Пожарът бе станал преди епохата на интернет и градските вестници бяха основният източник на информация. Многобройните изрезки, прибрани в големи пликове, правеха папката най-дебела от всички.
Макар да не беше напълно линейна в представянето си, папка 1 най-много наподобяваше стандартните папки от разследване и затова Бош започна с нея. Докато четеше, Сото отвори лаптопа си и започна да пише началния доклад за стъпките от разследването, довели до пътуването до Тълса. Работните пътувания трябваше да се документират, за да се оправдае бюджетът. В този случай капитан Краудър беше намерил пари от допълнителен фонд към бюджета на КНП, така че документацията беше абсолютно задължителна.