— Обадихте ли се предварително? — попита Чайлдърс. — Капитанът не ми спомена нищо.
— Не, направо дойдохме — каза Бош. — Сутринта научихме за един тип, с когото трябва да поговорим, и веднага скочихме в самолета. Нямахме възможност да се обадим предварително.
Чайлдърс кимна, но Бош не беше сигурен, че е повярвал на историята. Приличаше на способен и опитен човек. На около четирийсет и пет, в добра форма, с дълги мустаци, които се спускаха от двете страни на устата му. Като цяло създаваше впечатление за стрелец от Стария запад и Бош подозираше, че много добре си дава сметка за това и поддържа имиджа си. Нямаше сако и носеше пистолета си в кобур под мишницата. Това също допринасяше за картината.
— За кого става въпрос? — попита Чайлдърс.
— Свидетел по случая, върху който работим — каза Бош. — Убийство. Трябва да говорим отново с него, защото стигнахме до заключението, че може и да не ни е казал всичко, което знае.
— Спестил ви е това-онова, а? — рече Чайлдърс. — Лошо. Този приятел има ли си име?
— Анхел Охеда — каза Сото. — На трийсет и девет и според нас е тук от девет или десет години.
И даде на Чайлдърс лист с номера на последната известна шофьорска книжка на Охеда.
— Девет или десет години? — повтори Чайлдърс. — Значи работите по стар случай, а?
— Нещо такова — отвърна Бош. — Според информацията ни въпросният човек е дошъл тук да работи в бар на име „Ел Чиуауа“. Знаете ли за подобно заведение?
— Че как. На Гарнет в Източна Тълса. В Малко Мексико.
— Що за място е?
— Бунище с маса за билярд. По няколко пъти седмично минава патрул, за да укротява атмосферата. Та значи въпросният тип работи там?
— Информацията ни е от близо десет години. Просто отправна точка.
— Ако искате, ще ви заведа. Но първо да идем в отдела и да видим дали нямаме нещо за въпросния господин Охеда.
Работата по стари случаи беше отвеждала Бош в куп детективски бюра из цялата страна. Всички си приличаха. Бюрото на Тълса спокойно можеше да се намира в Сиатъл, Балтимор или Тампа. Сгъчкани работни места, картотеки покрай стените, обяви за издирване на всяка стена и врата. Заради късния час помещението беше почти пусто. Бош видя цивилно ченге на едно бюро и детектив на друго. Чайлдърс ги поведе към собствената си клетка и каза:
— Сядайте.
Всички седнаха и Чайлдърс изключи часовника радио, от който свиреше тиха музика. Май беше Ханк Уилямс-младши.
— Да видим с какво разполагаме за този приятел — каза Чайлдърс.
Погледна листа с номера на шофьорската книжка и въведе информацията в компютъра си. Бош предположи, че търси някаква вътрешна база данни, която може да му каже дали Охеда не се е сблъсквал по някакъв начин с полицията на Тълса. Сото вече беше проверила националните бази, преди да тръгнат от Ел Ей, но без резултат.
Чайлдърс пусна търсенето и вдигна ръце, сякаш току-що е направил някакъв фокус. След секунди в горната част на екрана се появи надпис.
Няма намерени резултати.
— По дяволите — изруга Чайлдърс. — Ако е работил в „Чиуауа“, няма начин да не е бил свидетел, жертва, да е пуснал сигнал или нещо подобно. Сигурни ли сте, че информацията ви е читава?
— Била е, преди десетина години — каза Бош. — Може да си е сменил името. Какво излиза, ако потърсите „Ел Чиуауа“?
— Разполагате ли с цялата нощ?
Чайлдърс въведе името на бара и този път надписът обяви, че са намерени 972 резултата.
— И това е само за последните седем години — каза той. — Преди това всичко беше на хартия. Искате ли да прегледате всичко това? На ваше разположение е.
Бош се замисли как да използват най-добре времето си и как да стеснят търсенето. Сото го изпревари.
— Предлагам просто да отидем и да огледаме — каза тя. — Да видим дали още не е там. Нали затова дойдохме.
— Звучи ми добре — рече Чайлдърс.
Бош кимна.
Чайлдърс караше. Малко Мексико се намираше на двайсет минути път източно от центъра. Беше тъмно, но улиците бяха добре осветени и Бош не видя онова, което очакваше. Пътищата бяха с широки тревни ивици в средата. Покрай тях имаше къщи, църкви и фирми. Имаше и затворени фирми. Видя една полицейска кола, спряла при закрита бензиностанция. Трябваше да се оглежда дълго и внимателно, за да види някакви графити.
— Това значи е испанският ви квартал — рече той.
— Това е — съгласи се Чайлдърс.
Бош беше на задната седалка, а Сото бе заела мястото до шофьора. Това щеше да му позволи да седи до Охеда, ако го открият и го отведат в управлението за разпит.
Отначало Чайлдърс мина бавно покрай „Ел Чиуауа“. Мястото приличаше на бивша „Пица Хът“. Покривът още беше червен, но прозорците бяха боядисани и по тях бяха закрепени изрисувани на ръка шперплати, рекламиращи cherveza, chicharones и desportes. Осветен знак на един стълб оповестяваше името на бара заедно с рисунка на породата куче, кръстена на мексиканския щат, озъбено и с боксьорски ръкавици на предните лапи.