— Омъжена ли беше?
Охеда кимна.
— Да. За собственика на къщата. Много влиятелен човек. Много богат. Хората казваха, че бил кралят на бетона. Къщата беше тяхна.
— Омъжила се е за крал със замък и е поискала да й се обадиш ти.
Не го каза като въпрос, просто сбито обобщаваше историята на Охеда, за да подчертае абсурдността й.
— Тя ми каза… това стана по-късно… каза, че била самотна, но не можела да се махне, защото мъжът й бил опасен. Много влиятелен и много богат. Накарал я да подпише.
— Предбрачен договор. Какво точно беше онова изпълнение, на което си се запознал с нея?
— Не знам. Не помня.
— Колко време преди стрелбата?
— Не съм сигурен. Но да, беше преди нея.
— С новата банда ли беше тогава? С „Лос Рейес Халиско“?
— Да, с тях.
— Добре, половин година преди стрелбата? Или месец?
— По-скоро три. Някъде там.
— И казваш, че си имал връзка с тази жена?
Охеда кимна.
— Колко време продължи?
— Ами… много. Седмици.
— И съпругът й разбрал?
Ново кимане.
— Дойде в квартирата ми и ме заплаши. Каза, че ще ме убие, ако не спра. Нали разбирате, с жена му.
— И ти спря ли?
Охеда извърна очи и поклати глава.
— Не. Обичах я твърде много.
Последните му думи прозвучаха кухо, сякаш бяха част от извинението, което си е скалъпил и което е подхранвал десет години. Било е заради любов, казвал си е, а не заради плътското увлечение, не заради обичайното за всеки мъж желание да вземе нещо от най-горния рафт. Страстта му в крайна сметка бе унищожила живота на друг човек. Трябвало му беше да има основателна причина за това.
— Ами тя? Той казал ли й е да спре да се вижда с теб?
— Казал й, но не спряхме.
Охеда наведе глава, сякаш признаваше, че решението му е имало фатални последствия.
— Колко време мина от предупреждението на съпруга й и стрелбата на площада, когато е бил улучен Мерсед?
— Малко. Може би месец.
— Може би? Кажи ми точно. Колко?
— Един месец.
Бош се облегна назад и погледна Охеда. Мъчеше се да прецени чутото и достоверността му.
— Как се казваше тя?
— Мария.
— Цялото й име.
— Мария Брусард. Само че беше мексиканка. Фамилията й била Фуентес, преди да се омъжи.
— А името на съпруга?
— Брус.
— Брус Брусард. Сигурен ли си?
— Така го наричаше тя.
— Добре. И къде точно се намираше онази голяма къща, в която било партито? Замъкът.
— Горе в планината. На склона на планината.
— Адрес?
— Не го знам. Бях там само веднъж. И седях отзад в микробуса, когато пътувахме нагоре.
— След като започнахте да се виждате, къде се срещахте?
— Тя резервираше хотели. Веднъж дойде в квартирата ми.
— Кои хотели?
— Най-различни, къде ли не. Веднъж се срещнахме в „Юнивърсъл“. И в онзи хотел в центъра с външните стъклени асансьори.
— От самото начало ли знаеше коя е тя? Имам предвид, че е омъжена и че къщата е нейна?
Охеда се поколеба.
— Не ме лъжи — предупреди го Бош. — Само веднъж ако ме излъжеш за каквото и да било, ще си имаме сериозен проблем.
— Знам — каза Охеда.
— Останалите от групата знаеха ли за вас двамата?
— Не, беше тайна. Само тя и аз знаехме.
— Как е научил мъжът й?
— Не знам.
— Тя ли му е казала?
— Не. Сигурно я е проследил. Или е поръчал някой да я следи.
— Кой е Родолфо Мартин?
— Казах ви истината. Не знам.
Бош беше наясно, че името най-вероятно е измислено. Едва ли ще се регистрираш в хотел с истинското си име, ако искаш да използваш стаята си като снайперистко гнездо. Продължи нататък.
— Кога разговаря за последно с Мария Брусард?
— Преди десет години. След деня, когато простреляха Орландо. Обадих й се и й казах, че знам какво е станало. След това не я видях никога повече.
— Казал си й, че знаеш, че куршумът е бил предназначен за теб, така ли?
— Да.
— И тя какво каза?
— Че не ми вярва. Нарече ме лъжец. Не лъжа.
Бош не си водеше записки. Знаеше, че Сото гледа и пише и че Чайлдърс е сложил камера.
Засега имаше само още един въпрос.
— Каза, че партито, на което сте се запознали, било на някакъв много специален човек. Кой беше той?
— Не му помня името. Беше се кандидатирал за кмет и на вечерята събираха пари за избирането му.
Бош замръзна и го погледна. Вече разбираше по-добре причините Охеда да изчезне и да си смени името. Независимо дали е ставало дума за любов, или само за плътско желание, изборът му го беше отвел в дълбоките води, където вилнеят политиката и убийствата.