Сега беше ред на Бош да се умълчи. Замисли се за двата случая. Палежът и въоръженият грабеж се бяха случили почти едновременно, на три и половина преки разстояние. Отдалечеността във времето понякога му позволяваше да вижда нещата по-ясно. Никакви улики от случая Бони Брай не сочеха пряко, че палежът е свързан с бандата и с наркотици. Това бяха просто слухове, повтаряни като евангелие от медиите и местните жители. Но нещо, което можеше лесно да бъде подминато преди двайсет и една години, можеше да не се подмине днес.
— Току-що се сетих нещо за онзи, когото смятахме за вътрешен човек — каза Брейли.
— Какво? — попита Бош.
— Подобно на повечето като него, искал да стане ченге, но не бил достатъчно добър. Първо кандидатствал при шерифа, после при нас. Бил приет в академията, но после го изхвърлили.
— Открихте ли защо?
— Да. Тогава ни се стори малко странно, че чука момичето, а то беше кафяво като меласа. Беше мексиканка, а него го изхвърлили от академията за пререкания на расистка основа с друг от класа му. С мексиканец.
— Колко време преди обира е било това?
— Мамка му, да не искаш да ти свърша цялата работа? Не помня. Най-малко две години преди това.
Бош се замисли върху последната информация от Брейли. Запита се дали в академията или в градския архив на личния състав няма нещо за охранител на име Родни. Преди да разбере, трябваше да научи пълното му име. Повече повод за размисъл беше противоречието, че Родни е имал расистки проблем в академията, а после е имал връзка с мексиканка.
— Много ти благодаря, Гъс — каза накрая. — Страхотно ми помогна.
— Хей, нали ще ми се обадиш, ако стигнеш до нещо? — отвърна Брейли. — Много бих искал да разбера резултата.
— Дадено, Гъс.
21
В неделя сутринта Бош влезе в отдела в осем и завари Сото, която вече седеше на бюрото си. Преди да успее да й разкаже теорията, която се бе появила снощи около случая Бони Брай, тя завъртя стола си и възбудено заговори за собствените си открития по случая Мерсед.
— Вчера след посещението на площада отидох в Долината да се видя с Алберто Кабрал. Той ми позволи да погледна графика на бандата за две и четвърта и открих ангажимента на Брусард. Събирал е средства…
— … за Робърт Инглин.
Сото се втрещи.
— Знаеш?
— Да, знам.
Бош не знаеше дали да й се ядоса, че е говорила с потенциален свидетел в негово отсъствие, или да се възхищава на всеотдайността й по случая — до такава степен, че да жертва от личното си време.
— Трябваше да ми кажеш, Люси. При подобни разговори със свидетели могат да се объркат много неща. Понякога свидетелите се превръщат в заподозрени, а понякога са приятели на заподозрените и им снасят всичко, което си им казала. Трябва да внимаваш и трябваше поне да ми кажеш къде отиваш, за да реша дали да дойда с теб, или не.
— Беше по-добре да ида само аз. Той се поотпусна в твое отсъствие. И говореше на испански.
— Не е там работата. Искам да кажа, че трябваше да знам какво правиш и къде отиваш. Следващия път просто ми прати есемес, лесно е.
Сото кимна и сведе поглед.
— Разбрано. — След кратка пауза попита: — А ти откъде знаеш за Инглин?
Бош остави купчината папки на бюрото си, издърпа стола и го завъртя така, че да е с лице към нея. Седна.
— Е, не съм говорил с потенциален свидетел. Научих го от финансовите записи на кампанията.
— В събота?
— Имам познат с достъп.
Тя го изгледа подозрително, но после отстъпи.
— Откри ли нещо друго?
— Да. При същите избори Брусард е подкрепял изцяло Инглин през януари, а през май вече подкрепя изцяло Зеяс. И продължил да подкрепя Зеяс на следващите избори, а сега е основен спонсор на така наречената му предварителна кампания за губернатор.
— Какво го е накарало да направи подобен завой? Мерсед е бил прострелян точно между януари и май.
Бош я посочи с пръст.
— Въпросът за милиони.
Сото рязко се изправи в стола си.
— Боже мой, сетих се нещо! Едно от обажданията, които Сара прие по телефона.
Завъртя се към бюрото си и грабна купчината справки за обажданията, донесена от Холкомб. Започна да преглежда страниците, докато не намери онази, която й трябваше.
— Ето го — каза тя. — Обаждането е от петък, в дванайсет часа и девет минути. „Женски глас каза, че кметът знае кой е прострелял Орландо Мерсед“. Това е. Обаждането е било анонимно, но системата е записала телефонния номер. Искаш ли да се обадим и да видим кой ще вдигне?
— Наистина ли си мислиш, че Зеяс е поръчал един Мариачи?
Въпросът накара Сото да спре. Изречен на глас, той наистина звучеше смахнато.