Клекна пред ключалката и почна работа. Трябваше му само минута да отвори вратата. Влезе, пусна кламерите в кошчето до бюрото и пристъпи към рафтовете с журналите. На подвързиите бяха отбелязани годините на случаите — от последните четирийсет години, като за всяка имаше отделна книга. Бош бързо намери журнала за 1993 г. и го взе. Излезе в основното помещение и отиде в нишата с копирната машина. Отвори журнала на датата на обира на ЕЗБанк и намери записа — само една трета от страницата.
След като преснима страницата, се върна, постави журнала на мястото му и заключи вратата на излизане. Прочете записа, докато вървеше към вратата на коридора. Информацията беше минимална, но съдържаше имената и рождените дати на тримата пострадали, сред които и охранител на име Родни Бъроуз.
Това беше всичко, което му трябваше.
Сото стоеше до стъклената стена, гледаща към административния център на града. В неделя сутрин той беше тих. Градският съвет се очертаваше като силует от лъчите на изгряващото зад него слънце. Монолитната сграда бе сред най-знаковите за града — и сигурно пазеше най-много тайни.
— Готово — каза Бош.
Подаде й фотокопието, докато минаваше покрай нея обратно към Неприключени следствия. Тя го последва, като четеше в движение краткия запис.
Когато се върнаха в клетката си, Сото вече имаше идея, но неправилна.
— Ще пусна имената през компютъра и можем да започнем с посещенията — каза тя. — С кого предлагаш да започнем, с охранителя ли? Пише, че се казва Родни Бъроуз.
Бош поклати глава и седна.
— Няма да посещаваме никого, докато не научим повече за това и за тях — каза той. — Бъроуз не е казал нищо, когато са го натиснали през деветдесет и трета, така че няма причина да смятаме, че ще го направи сега. Трябва да намерим нещо, с което момчетата от Обири не са разполагали миналия път. Нещо, което да ни даде известно предимство. Дотогава никакви контакти с никой от тях.
— Добре — каза Сото. — Ще започна да им съставям профили. Друго?
— Бъроуз може би е бил изхвърлен от академията преди да започне работа като охранител. Там може все още да пазят досието му, ако сме късметлии.
— Добре, ще проверя.
Бош погледна папките на бюрото си, взе една и я подаде на Сото.
— И още нещо. Тук има списък на обитателите на Бони Брай. Разговаряно е с всички до един. Вземаш списъка и работиш по имената. После вземаш тримата служители от ЕЗБанк, които са били там по време на обира, и намираш връзка с Бони Брай.
Сото сбърчи объркано вежди.
— Ако пожарът е бил предизвикан като отвличане на вниманието, сградата не е била избрана случайно — обясни Бош. — Знаели са, че достъпът до нея е лесен, знаели са и за шахтата за боклук. Знаели са, че могат да пуснат запалителната бомба в нея, да предизвикат пожара и да отклонят вниманието. Не мисля, че става въпрос за случайност. Знаели са. Един от тях е знаел. Един е бил там. Връзка има и трябва да я намериш. В противен случай няма да разполагаме с нищо, с което да отидем при тях.
Тя кимна.
— Ясно. Мислиш ли, че са знаели и за детската градина?
— Нямам представа, но ще разберем.
Бош понечи да се обърне към бюрото си, но се сети за още нещо.
— Била си малка, но помниш ли престрелката в Северен Холивуд от деветдесет и седма?
— Нямам спомени от малка, но я изучавахме в академията — отвърна тя. — Всички знаят за нея. Защо?
— Гъс Брейли каза, че в един момент са проверявали дали онези типове не са същите, които са ограбили ЕЗБанк, но не могли да направят връзка.
— Еха!
— Именно.
Бош видя как на лицето на Сото за момент се изписа разочарование. Банковите обирджии от Северен Холивуд бяха мъртви и сега тя трябваше да приеме, че издирването на подпалвачите от Бони Брай може да доведе до заключението, че няма да има съдебен процес или възмездие, а само ще знае, че виновниците са вече мъртви и недосегаеми за закона.
— Мислиш ли, че ще се справиш, ако се стигне дотам? — попита той.
— Нямам особен избор, нали? — отвърна тя.
Бош кимна и Сото като че ли се отърси от разочарованието си.
— Ти там ли беше в онзи ден? На престрелката? Чух, че почти всички са били там.
Бош кимна.
— Отидох от участъка в Холивуд. Но пристигнах точно когато стрелбата приключваше. Често казвам, че стигнах точно навреме да бъда съден.
— Какво означава това?
— Семейството на един от онези типове осъди управлението и мнозина от нас, защото сме го оставили да му изтече кръвта на улицата. Обвинението твърдеше, че в продължение на повече от час детективите не позволили на парамедиците да му окажат помощ и че той умрял от раните си заради това забавяне.