— И спечелиха ли?
— Не. Бяха установени процедурни нарушения, делото бе върнато за доразглеждане и те се отказаха. Така и нямаше второ дело.
— И?
— Какво и?
— Наистина ли са задържали парамедиците? Тази подробност я нямаше в академията.
— Обстановката още беше объркана и враждебна. Не знаехме дали няма други стрелци. Задържахме парамедиците, докато не се убедим, че е безопасно за тях. Междувременно някои от нас може да са споменали на простреляния, че сигурно ще е най-добре за всички, ако просто му изтече кръвта. Така де, имаше сума ти простреляни ченгета. Едва ли някой е проявил съчувствие точно към него. Трябваше да се погрижат първо всяко ченге да получи помощ.
Сото сви устни и кимна. Разбираше го.
— Никой от нашите не умря, но четирима от простреляните ченгета така и не се върнаха на работа — каза Бош. — Бяха го отнесли доста зле, било то физически или психически.
— Знам. Казаха ни го в академията.
Тя, изглежда, се умисли за нещо и Бош предположи, че се връща към престрелката, довела до смъртта на партньора й. Даде си сметка, че сравнението е неизбежно. Тя също беше попадала под обстрел. Нямаше как да не направи връзка с престрелката в Северен Холивуд, макар тя да беше станала отдавна.
— Както и да е — каза той. — Предлагам да се захванеш с обира, а аз ще се заема с Мерсед. Ще работим едновременно. Така капитанът няма да започне да нервничи и никой нищо няма да научи.
— Благодаря, Хари.
— Още е рано да ми благодариш. Изгледите не са особено обещаващи и по двата случая.
— И въпреки това не си длъжен да го правиш.
— Но ти си. А аз много добре знам какво е.
— Някой ден ще трябва да ми разкажеш.
— Ще ти разкажа.
Двамата се обърнаха към бюрата си и се захванаха за работа.
22
Бош отново насочи вниманието си към случая Мерсед. Първата му работа беше да потърси Чарлз Брусард в компютъра, за да види дали случайно не е бил записван преди. Съмняваше се — в противен случай политиците никога нямаше да си имат работа нито с него, нито с парите му, поне публично. Търсенето не даде резултат — Брусард беше с чисто досие, ако не се броеше една глоба за превишена скорост.
Бош си записа домашния му адрес от шофьорската книжка и реши, че вече знае мястото на Мълхоланд Драйв, където Анхел Охеда бе срещнал Мария Брусард и бе започнала връзката им.
След това пусна търсене по името в имотния регистър на Лос Анджелис и откри, че Брусард притежава няколко парцела, първият от които бе онзи на Мълхоланд Драйв. Имаше няколко места в търговски зони в Пакома и в Града на индустрията, за които Бош прие, че са свързани с бизнеса с бетон, за който бяха споменали Вирджиния Скинър и Охеда. Откри и друг жилищен адрес на Тихоокеанската магистрала в Малибу. Къща на плажа. Иначе казано, според регистъра Брусард притежаваше имоти на стойност над 20 милиона, при това само в окръг Лос Анджелис.
Затвори списъка с имотите и започна да рови в корпоративните регистри на щата. Името Брусард беше свързано с няколко корпорации, някои отдавна закрити, но повечето работещи. Един запис го посочваше като президент и главен изпълнителен директор на „Брусард Конкрийт Дизайн“ — компанията, която осигуряваше бетонните бариери, използвани в пътното строителство и ремонтите. Бош беше виждал по тях буквите Б-К-Д, откакто се помнеше.
Брусард беше посочен и като служител или член на борда на различни предприятия в щата. Никое от тях не събуди интереса на Бош, но той си ги записа всичките, заедно с адресите им.
Една от закритите корпорации привлече вниманието му. Брусард беше посочен като президент на вече несъществуваща корпорация на име „Уайт Тейл Хънтинг Ранч енд Рейндж“ в окръг Ривърсайд, който се намираше източно от окръг Лос Анджелис и недалеч от имота на Брусард в Града на индустрията.
Бош си записа информацията, макар че в регистъра се казваше, че предприятието е съществувало само четири години и било закрито през 2006, когато имотът бил продаден. Съществуването му обаче означаваше, че Брусард беше ловец или най-малкото познава ловци. Гън Чун беше определил, че карабината, с която е бил прострелян Мерсед, е била ловна.
Вече беше единайсет и Бош искаше да си е у дома, когато дъщеря му се събуди. Започна да изключва компютъра и погледна през рамо към Сото. Тя беше погълната от работата си и не откъсваше поглед от екрана.