— Как мина снощи? — попита Бош.
— Добре — каза тя. — Беше забавно. И филма определено си го биваше.
— Онзи Джонатан Пейс показа ли се като джентълмен?
— Да, татко. Много свястно момче е.
— Колко души бяхте?
— Ами, накрая се оказахме само двамата с Джон.
— Останах с впечатлението, че сте цяла група.
— Трябваше, но знаеш как става. Някои хора просто не идват. Така че бяхме само двамата с Джон и всичко беше наред, окей?
— Щом за теб е окей, и за мен е окей.
Той взе картонените кутийки и ги изхвърли в кофата за боклук на паркинга. Когато се върна в колата, дискусията бе прекратена, тъй като Мади отново се зарови в учебниците, а той продължи да кара към Ривърсайд.
Първоначалната фирма може и да не съществуваше, но „Уайт Тейл Хънтинг Ранч енд Рейндж“ все още работеше под същото име в покрайнините на градчето Хемет. Ранчото се намираше в частен резерват в подножието на планина Сан Хасинто. Имаше открито стрелбище и няколко постройки — офис, хижа за гости и обор за дране и обработка на дивеча. Бош влезе с дъщеря си в офиса и ги посрещна цяла стена снимки на ловци, позиращи с улова си. Имаше елени, диви кози и много снимки на диви прасета, лежащи в краката на ловците.
— Боже мой — прошепна Мади, зяпнала една снимка на огромен извит зъб и муцуна на застрелян глиган.
От стаята зад тезгяха излезе човек и Бош й даде знак да млъкне. Беше с работно облекло и кепе с оръфана козирка и емблемата на „Смит и Уесън“.
— Да?
— С дъщеря ми минавахме и видяхме това място — каза Бош. — Нужна ли е членска карта, за да се използва стрелбището?
— Да, но продаваме и еднодневни карти. Двайсет и пет долара.
— А имате ли късо стрелбище? С пистолети сме.
— Разбира се.
— Тогава ни запишете за днес.
Бош плати и подписа декларация, че е запознат с правилника за ползване на стрелбището. Извадиха от колата оръжията и кутиите с патрони. Късото стрелбище се намираше под навес. Избраха да стрелят от дванайсет метра и си сложиха слушалки. Бош пусна дъщеря си да стреля първа, като й зареждаше оръжието. Отначало беше неточна, но на втория пълнител започна да събира попаденията във все по-тесен кръг и да показва някогашната си форма. Бош беше взел и бинокъла, който държеше в жабката. Гледаше мишената, докато тя стреляше, и й съобщаваше попаденията. Вече нямаше нужда да се тревожи за формата й като стрелец.
Мади използва и трите оръжия и изстреля повечето патрони. Накрая Бош седна на пейката зад позицията и просто остана да я гледа, като в същото време огледа и мястото.
— Татко, на теб вече не ти ли се стреля?
— Не, достатъчно ми е. Просто те гледам.
— Има ли някаква друга причина да сме тук?
— В известен смисъл. После ще ти кажа.
На стрелбището имаше само трима други стрелци, но те бяха на позициите за пушки, които бяха отделени от късото стрелбище и нямаха навес. Двама от тях несъмнено бяха заедно, а третият бе сам и стреляше с пушка с оптичен мерник. Личеше им, че са запознати с обстановката, което означаваше, че не са членове еднодневки, а редовни посетители.
След четирийсет минути Мади свърши всички боеприпаси и Бош взе метлата от стойката за инструменти и й я връчи. Заръча й да събере гилзите, за да ги върнат, и й каза, че ще я чака в офиса. Смяташе да поговори с човека зад тезгяха.
Влезе в постройката и пристъпи към стената с трофейните снимки. Започна да ги разглежда — търсеше човек с ловна пушка „Кимбър“.
Мъжът отново се появи от задната стаичка и попита:
— Добре ли беше?
— Определено — отвърна Бош. — Благодаря. Исках да ви попитам за лова. Можем ли да дойдем с еднодневна карта и да ловуваме?
— За лов ви трябва двудневно разрешително дори да ловувате само единия ден. Освен това трябва да предадете убитите елени или диви прасета.
— Ясно.
Бош се обърна към снимките, с гръб към мъжа, и добави:
— Дъщеря ми събира гилзите и си тръгваме.
— Имате разрешително за цял ден, можете да останете колкото си поискате.
— Знаете ли, идвал съм тук навремето. Преди десетина, че и повече години. Дойдох с Брус, когато откри това място, и ударих прасе. Мислех си, че снимката ми може да е някъде тук.
— Било е доста отдавна. Снимките, ако изобщо ги има, са ей там, от другата страна на вратата.