— Аха.
Бош отиде от дясната страна на вратата и започна да търси.
— Не са останали много снимки от онова време — каза мъжът. — Господин Брусард прибра много от тях, когато продаде стрелбището и ранчото. Свали всички снимки с Дейв от стената. Сигурно не е искал да му напомнят.
— Какво да му напомнят? — попита с небрежен тон Бош, без да откъсва поглед от стената.
— За инцидента. Заради него го продаде. Не искаше да си припомня.
Бош обърна глава и го погледна.
— Какъв инцидент?
Мъжът го изгледа продължително, преди да отговори.
— Не е нужно да разчопляме стари рани. Господин Брусард ми продаде това място и откакто го поех, не сме имали никакви проблеми. Това е достатъчно.
— Извинете. И дъщеря ми все ми казва, че не бива да си пъхам носа където не ми е работа.
— Умно момиче, ако питате мен. И страхотен стрелец. Гледах я.
— Да, наистина е страхотна.
23
В понеделник сутринта Бош влезе в отдела в седем и завари Сото на бюрото й. Забеляза, че е със същите дрехи като предишния ден.
— Цяла нощ ли си стояла?
— Търсех връзката и изгубих представа за времето. Подремнах няколко часа долу. Нямаше смисъл да се прибирам и пак да идвам.
Бош кимна. На нивото на гаража имаше стая с походни легла. Беше и за мъже, и за жени, но май не беше чувал да е ползвана от жена. Сото продължаваше да го изумява с всеотдайността си към случаите и работата.
— Каква връзка? — попита той.
— Между обира и Бони Брай.
— И намери ли нещо?
— Още не. Но успях да прегледам само половината от обитателите. Надявам се, че ще успея да приключа днес.
Бош остави папките си на бюрото и седна тежко в стола си. Сото го погледна и попита:
— Какво е станало?
Бош поклати глава и извади сгънат лист от една папка. Подаде й го. Беше разпечатка на статия в „Ривърсайд Прес-Ентърпрайз“ от 23 март 2005 г. Материалът бе кратък и Сото го прочете бързо.
— Какво означава това?
— Според мен означава, че Брусард е прикрил следите си — каза Бош. — Няма да успеем да го пипнем.
— Не разбирам. Не са споменати никакви имена. Нещастен случай ли е било?
— Според статията. Днес ще взема досието от шерифа на Ривърсайд.
— Откъде попадна на това?
— Вчера бях в стрелбището, което преди е принадлежало на Брусард. Постреляхме с дъщеря ми. Човекът, който го върти, спомена, че го бил купил от Брусард след инцидента.
Бош кимна към разпечатката.
— Дъщеря ми намери това в цифровия архив на вестника. Няма имена, но човекът, който е управлявал стрелбището от името на Брусард, е бил убит при ловен инцидент. Заглавието гласи „Ловец неволно убива най-добрия си приятел“. Да се обзаложим ли, че когато получа досието, ще се окаже, че ловецът е Брусард?
— Няма ли други статии освен тази?
— Абсолютно никакви. Нито един материал, освен това кратко съобщение. Ако питаш мен, някой с доста влияние е потулил всичко.
Сото кимна, продължаваше да мисли.
— Тогава защо си толкова сигурен, че няма да стигнем до Брусард?
Бош разпери ръце.
— Ако приемем, че стрелецът от Мариачи Плаза е от стрелбището в Ривърсайд, то стрелбата най-вероятно или е била организирана от човека, който е управлявал стрелбището, или е стрелял самият той. Така или иначе, имало е връзка с Брусард, а сега вече я няма. Човекът е мъртъв от девет години.
И посочи отново разпечатката, сякаш тя доказваше думите му.
— Трябва да има… — започна Сото. — Все още разполагаме с Охеда.
— Не е достатъчно — каза Бош. — Никой прокурор няма да поиска да се заеме със случая с това, с което разполагаме. В Съдебната палата ще ни се присмеят. Нямаме никакви доказателства. Няма оръжие, няма очевидци, няма…
Млъкна и се замисли за нещо.
— Какво? — попита Сото.
— Шансът е малък — каза Бош. — Но когато науча името на човека, който е управлявал стрелбището и когото сегашният управител нарече Дейв, ще пусна името му през компютъра на Агенцията за контрол на алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия. Може пък да извадим късмет и да се окаже, че е притежавал „Кимбър Монтана“. Няма да е достатъчно, за да почукаме на вратата на прокурора, но все пак ще е нещо.
Взе листа от Сото и се обърна към бюрото си. Замисли се за първите си ходове. Запитването до друга агенция беше деликатна работа, особено когато тя е толкова близо до Ел Ей. Между двете имаше неизбежни връзки и отношения — размяна на личен състав, което можеше да предизвика трудности. Винаги беше по-добре да предпочетеш косвения подход пред директния.