— По-добре е да разполагаме с оригиналния документ. Ще ви дадем разписка и ще ви го върнем, след като престане да ни е нужен.
— Не разбирам. Защо ви е притрябвал?
— Защото може да се окаже важна част от разследването. Ако оръжието е било използвано при убийството, по което работим, трябва да документираме произхода му. Инвентарният списък ни помага да докажем, че пушката е изчезнала най-малко преди девет години, когато сте описали оръжията, принадлежали на съпруга ви по време на смъртта му.
— Добре — с неохота отстъпи тя. — Можете да го вземете, но първо ще си направя копие и искам да ми върнете оригинала.
— Ще ви го върнем — рече Бош. — Обещавам ви.
— Ще напиша разписката — каза Сото.
Докато Сото пишеше разписката, Бош зададе на Уилман въпроса, който беше запазил за края на разговора.
— Какво оръжие носеше съпругът ви в деня на инцидента?
Уилман ахна. Реакцията й като че ли не беше насочена към Бош, а по-скоро предаваше емоция, свързана със съдържанието на въпроса. Това бе известно потвърждение на подозрението на Бош, че съдебният иск и последвалото го споразумение с клаузата за конфиденциалност не е било за причиняване на смърт по непредпазливост. Вероятно Одри Уилман бе заявила пред съда, че смъртта на Дейвид Уилман е била всичко друго, но не и нещастен случай.
— Носеше пушката си двайсети калибър, както винаги — каза тя.
— На лов за диво прасе с гладкоцевна пушка? Това нормално ли е?
— Той не беше тръгнал на лов за диво прасе. Другият беше ловецът. Дейв му беше водач. Другият го помоли да води. Затова Дейв взе пушката, за да има с какво да се предпази, ако глиганът случайно изскочи от храстите и ги нападне.
Не каза името на Брусард. Бош се запита дали това не е част от съдебното споразумение, или тя просто не може да изрече името на човека, убил съпруга й. Опита се още веднъж да надникне над бариерата на легалното разследване.
— Ако знаете нещо за съпруга ви и Чарлз Брусард, което не фигурира в съдебното споразумение, ще се радваме да го чуем.
Одри Уилман го изгледа дълго и накрая поклати глава.
— Не мога да го обсъждам при никакви обстоятелства — каза тя. — Не мога дори да споменавам името му. А сега ще ви помоля да ми дадете разписката и да си вървите. Имам работа.
„Почти“ — помисли си Бош. Тя почти се беше открила.
25
Излязоха от къщата и Бош прибра жълтия бележник в куфарчето си. Вместо обаче да потегли към магистрала 10, която беше най-краткият им път до Ел Ей, насочи колата към Хемет.
— Къде отиваме? — попита Сото.
— При къщата, в която е живял Уилман, преди да умре — отвърна Бош.
— Пушката ли?
Той кимна.
— Просто предчувствие. Трябва да е някъде. Искам да проверя гаража, който според Одри е бил оръжейна на съпруга й.
— Значи не мислиш, че е у Брусард? Тоест, затова е сметнал, че може да убие Уилман и да му се размине.
— Може би. Или пък след стрелбата на Мариачи Плаза Уилман му е казал, че се е отървал от нея. И Брусард само си е въобразил, че може да го убие и да му се размине.
— Но вместо да се отърве от пушката, Уилман я е запазил? И я е скрил някъде?
— Може би. Като застраховка. Може да я е скрил на място, за което жена му не е знаела.
Сото кимна разбиращо.
— Добре. Трябва ли ни разрешително за обиск?
Бош поклати глава.
— Не и ако ни поканят.
Известно време пътуваха мълчаливо, след което Сото попита:
— Какво мислиш за Одри? Тя наистина искаше да ни разкаже за съдебния иск.
— Искаше. Мисля, че изпитва вина.
— Защо?
— Защото е взела парите и е млъкнала. Знае, че Брусард я е купил с парите, независимо на каква цена. Сигурно е трудно да живееш с подобна мисъл. Няма значение колко скъпа е къщата ти. Всичко, което имаш, е от пари, с които са купили мълчанието ти. Както и да е, трябва да намерим друг начин да се доберем до делото. Може да се обърнем към прокуратурата, да видим дали те няма да успеят да счупят печата.
— Определено бих искала да го прочета.
Стигнаха до Хемет за половин час. По пътя Бош получи обаждане от капитан Краудър, който искаше да разбере докъде е стигнало разследването. Бош му каза, че в момента проследяват оръжието на убийството и се надяват да представят по-солидни резултати по-късно през деня или утре сутринта. Това укроти засега капитана и той затвори, без да задава повече въпроси.
Къщата, в която бе живяло семейство Уилман преди смъртта на Дейв от ръцете на Брусард, представляваше скромно ранчо в квартал, населен с представители на средната класа. Беше прясно боядисана, с грижливо поддържан двор и пристроен двоен гараж. Според имотния регистър сега принадлежеше на някой си Бърнард Контрерас.