Жена на около трийсет отговори на почукването на вратата. Беше бременна поне в седмия месец.
— Госпожа Контрерас?
— Да?
Бош извади значката си и се представи, след което представи и Сото.
— Разследваме убийства и търсим оръжие, което може да е било използвано в случая, по който работим — каза Бош.
Жената сложи ръка върху издутия си корем, сякаш за да защити нероденото си дете от думата „оръжие“.
— Не разбирам. В дома ни няма оръжия.
— Нямаме предвид вас или съпруга ви — каза Бош. — Дойдохме, защото мъжът, който е живял тук преди вас, е имал оръжия.
— Онзи, който бил убит ли?
— Точно така, който е бил убит. Бил е търговец на оръжия и търсим едно от тях.
— Това е станало отдавна. Със съпруга ми купихме къщата…
— Знаем това. Затова искаме да ви помолим за една услуга. Надяваме се, че ще се съгласите да ни помогнете в разследването.
Жената го изгледа с подозрение и остана нащрек.
— За какво става въпрос?
— Искаме да огледаме гаража ви.
— Защо ви е да гледате гаража ми?
— Защото предишният собственик, онзи, който е бил убит, е държал поне част от инвентара си в гаража. Искаме да погледнем и просто да се уверим, че оръжието, което търсим, не е там.
— Живеем тук от шест години. Мисля, че щяхме да намерим оръжие, ако е било забравено в гаража.
— Мисля, че може би сте права, госпожо Контрерас. Но ние сме ченгета и трябва да видим с очите си, за да отхвърлим възможността. Освен това оръжието може да е скрито — ако изобщо е там, разбира се.
Жената свали ръка от корема си и като че ли се поотпусна. Бош си помисли, че сега и тя изпитва любопитство.
— Не трябва ли да ми представите разрешително за обиск или нещо подобно?
— Не и ако ни поканите да потърсим — отвърна Бош.
Жената се замисли за момент и накрая отстъпи.
— Ще отворя вратата — каза тя. — Но вътре е пълно със сандъци. Ще отнасяме някои неща на склад и не искам да ровите в тях.
— Не се безпокойте, госпожо Контрерас. Няма да ровим във вещите ви.
Жената влезе и затвори вратата. Бош и Сото минаха по застланата с плочки пътека и спряха пред гаража. Вратата нямаше прозорци и Бош предположи, че това е предпазна мярка, взета от Уилман, когато е държал оръжията си тук.
Вратата бавно започна да се вдига. Пени Контрерас чакаше от другата страна, ръката й отново беше върху корема.
Бош влезе и се огледа. Най-обикновен двоен гараж. Едното място за кола бе заето от работна маса, а до задната стена имаше бойлер. Стените не бяха измазани и се виждаше дървената конструкция и изолацията. Това бе начин за сваляне на цената, избран от предприемача или купувача при строежа на къщата.
До работната маса имаше малък автомобил и на Бош му стана ясно, че госпожа Контрерас паркира в гаража, а съпругът й използва алеята или улицата.
Гредите на тавана бяха голи и там имаше платформа, която можеше да се използва за склад. На нея бяха качени няколко сандъка. Бош ги посочи и попита:
— Сандъците ваши ли са?
— Да, наши са. Гаражът беше съвсем празен, когато се нанесохме. Ако имаше оръжие, щяхме да го видим.
До стената от двете страни на работната маса имаше тежки стоманени шкафове с ключалки и допълнителни халки за катинари.
— Това са шкафове за оръжие — каза Бош. — Тук ли се намираха, когато купихте къщата?
— Да, бяха оставени от госпожа Уилман.
— Заключени ли са?
— Не, не ги заключваме — каза Контрерас. — Можете да ги проверите.
Бош ги отвори и видя, че се използват за вехтории. Нямаше никакви оръжия. Качи се по подвижната стълба до работната маса, за да погледне над шкафовете. Там имаше само прах и мъртви насекоми.
Отиде до работната маса. Беше дълга близо два метра, с монтирано менгеме в единия край. Бош пристъпи по-близо и долови слабата миризма на смазка и препарат за почистване на цеви — материали, които би имал всеки търговец на оръжие.
— Работната маса също ли беше тук? Менгемето е предназначено да държи пушка, докато чистиш цевта или добавяш оптичен мерник.
— Да, масата беше тук и решихме да я използваме. Само че заема много място. Налага се мъжът ми да паркира на алеята, но той няма нищо против. Обича да работи в гаража в събота.
Бош кимна. Продължаваше да гледа покритата с петна от масло маса. Беше ръчно направена от дъски и шперплат. Имаше работна повърхност и лавица под нея. Двете повърхности бяха от дебел два и половина сантиметра шперплат, подсилен отдолу от дъски. Беше яка и тежка конструкция, върху която в момента имаше всякакви електрически инструменти и друго оборудване.