Выбрать главу

Остави шкафа да се плъзне по гредите и да падне с трясък на циментовия под.

— Всички добре ли са?

След като двете отговориха, че им няма нищо, Бош погледна към мястото на стената, където бе шкафът. Наистина между гредите имаше вертикална празнина, дълбока десет сантиметра. В долната част на скривалището беше заковано хоризонтално парче дърво. Вътре нямаше огнестрелно оръжие, а меч в ножница. Бош го взе да го огледа. Беше потънал в прах. Приличаше на самурайски и дългото му острие, останало чисто и блестящо в ножницата, бе леко извито.

Бош опря меча на работната маса и пристъпи към втория шкаф.

Вече имаше опит и му трябваха само десет минути да разхлаби болтовете и Сото да заеме мястото си на стълбата. Този път знаеше какво да очаква и притисна с тежестта си шкафа, за да го плъзне плавно по стената. Още преди да се изправи, чу Сото да обявява, че във второто скривалище има оръжие.

Беше карабина. Бош усети притока на адреналин. Искаше му се да грабне оръжието и да види дали е „Кимбър“, но изчака Сото първо да го снима с телефона си. После Бош извади пушката от скривалището и я задържа пред себе си. Сото се наведе да огледа за надписи.

— Трябват ми очилата — каза Бош.

— Ето! — Сото възбудено посочи лявата страна на пушката. — „Кимбър, модел осемдесет и четири“. Това трябва да е.

Тя откри серийния номер отляво на фирмения надпис и попита Бош дали е записал номера. Бош й даде пушката и отиде при госпожа Контрерас, която държеше сакото му, за да извади очилата и бележника си. Отвори го на съответната страница и прочете серийния номер на глас.

— Съвпада — каза тя.

Гласът й леко трепереше.

Бяха открили изчезналата пушка на Дейвид Уилман. Следващата стъпка бе да видят дали именно тя е изстреляла куршума, поразил Орландо Мерсед.

Бош си сложи сакото и погледна двата шкафа на пода на гаража. Нямаше начин да успее да ги нагласи на местата им.

— Госпожо Контрерас, ще трябва да вземем оръжията — каза той.

— Вземайте ги — отвърна тя. — Съпругът ми направо няма да повярва.

— Е, съпругът ви може да не остане особено щастлив, защото няма да успея да вдигна шкафовете и да ги сложа на местата им.

— Не се безпокойте. Той ще ги сложи с приятелите си. И без това висят дълго тук, а и историята ще си заслужава да се чуе.

— Накарахте ме да се почувствам по-добре. Ще ви напишем разписка.

Прибраха оръжията в багажника на колата, като ги поставиха върху одеялото от комплекта за наблюдение на Бош, после благодариха на госпожа Контрерас и й връчиха разписката.

Най-сетне тръгнаха обратно към Лос Анджелис. Вълнението в колата бе осезаемо. В началото на деня Бош имаше чувството, че случаят стига в задънена улица, защото Брусард беше взел крайната мярка да се защити. Но сега нещата бяха различни. В багажника на колата по всяка вероятност се намираше оръжието, с което бе извършено убийството. Наистина рязък поврат.

Бош си погледна часовника и прецени, че когато стигнат града, ще е почти пет. Извади телефона си и се обади в оръжейния отдел на лабораторията по криминалистика. Поиска да говори с Гън Чун.

— Докога ще си на работа?

— По разписание до четири — отвърна Чун. — Какво има?

— Намерихме оръжието от онази Мариачи история. Или поне така предполагаме. Но няма да стигнем навреме. Пътуваме от Ривърсайд.

— Кога ще дойдете?

— Мисля, че към пет.

— Няма проблем. Ще ви изчакам. Носете пушката и ще направя сравнението.

— Няма ли да ни се наложи да чакаме на опашка?

— Работното ми време ще е свършило. Мога да правя каквото си поискам.

— Задължен съм ти, човече. Ще гледаме да пристигнем колкото се може по-скоро. Мога ли да те помоля за още една услуга?

— Каква?

— Обади се на специалистите по отпечатъци и виж дали някой не може да дойде. Чудно ми е дали няма да открият нещо.

— Ще видя какво мога да направя.

Бош затвори и каза на Сото, че отиват направо в лабораторията и че Гън Чун ще ги чака, за да сравни куршума от гръбнака на Орландо Мерсед с куршум, изстрелян от пушката в багажника.

— Да кажем, че има съвпадение — рече тя. — Че разполагаме с оръжието на убийството.

— Добре — каза Бош.

— Да проиграем сценария. Искам да видя какво ще се получи.

Бош кимна. Това беше добро упражнение. Следователят не иска да създава сценарий и после да наглася уликите така, че да паснат. Но като започнат с предположението, че разполагат с оръжието на убийството, можеха да направят някои заключения.

— Ами, първо се връщаме на първоначалната теория, основана на балистиката и видеозаписите — каза той.