Седна на една пейка и започна да се наслаждава на изгледа като другите туристи на площадката. Мислите му обаче бяха насочени към убийствата и хората, които плащат на други, за да премахнат конкурентите и враговете им. Върховните нарцисисти, които си мислят, че светът се върти единствено около тях. Запита се колко ли други такива има сред безбройните светлини, които сияеха към него през леката мъгла.
Чу някакъв властен глас и се обърна. Един рейнджър осветяваше с фенера си лицата на хората и им казваше, че паркът е затворен и трябва да си тръгват, или ще бъдат глобени. Беше арогантен нахалник и носеше широкопола шапка, която подбиваше авторитета му. Когато приближи да разкара Бош, който единствен не побърза да се изнесе, Хари вдигна значката си и заяви, че работи.
— Въпреки това трябва да напуснете — каза рейнджърът. — Паркът е затворен.
Бош прочете името му на табелката на униформата — Бендър.
— Първо, разкарайте светлината от очите ми. Второ, работя по случай, наблюдавам една къща и това е единственото място, от което мога да я видя. След десет минути се махам.
Бендър насочи фенера си надолу. Май не беше свикнал да не изпълняват нарежданията му.
— Наистина ли ви карат да носите тези шапки? — попита Бош.
Бендър го изгледа за момент и Бош отвърна на погледа му. На светлините отдолу Бош видя, че слепоочията му пулсират.
— Към тази значка върви ли някакво име?
— Разбира се. Бош. От Убийства и обири. Благодаря, че попитахте.
Зачака. „Той е на ход“.
— Десет минути — каза Бендър. — Ще се върна да проверя.
Бош кимна.
— Карате ме да се чувствам по-добре.
Рейнджърът тръгна към стълбите, водещи към паркинга, а Бош отново насочи вниманието си към бетонната крепост. Забеляза, че светлината на басейна е угасена. Стана и отиде до ръба на площадката. Имаше предпазен парапет, стигащ до бедрата. Бош се опря на него и се надвеси, за да получи още по-добър изглед към имението на Брусард. Извади от джоба си малък бинокъл и погледна през него. Така можеше да вижда през някои от осветените прозорци. Видя дневна с големи абстрактни картини на шестметрови стени и кухня, в която работеше жена. Изглежда, вадеше чинии от съдомиялната машина. Имаше тъмна коса, но не можеше да я разгледа добре. Бош предположи, че е Мария Брусард, жената, чиито брачни провинения бяха сложили началото на всичко.
Телефонът му иззвъня и го стресна. Той се изправи, прибра бинокъла и извади телефона. Беше Вирджиния Скинър.
— Първо, благодаря отново за вечерята снощи — каза тя. — Наистина беше много приятна и се забавлявах.
— Аз също. Трябва да го направим отново.
Последва кратка пауза, след което тя продължи:
— Второ, още ли се интересуваш от Чарлз Брусард?
Бош остана загледан към къщата на Брусард за няколко секунди, преди да отговори.
— Защо питаш?
— Ами, днес беше муден ден и преглеждах натрупалите се по бюрото ми боклуци. Нали се сещаш, комюникета, политически покани и така нататък. Гледах какво мога просто да изхвърля и да поразчистя и попаднах на едно комюнике за мероприятие за набиране на средства за предварителната кампания на Зеяс. Брусард е един от организаторите. Събитието ще се състои утре.
— Утре? В неговата къща ли?
— Не, този път в „Бевърли Хилтън“. Дори пише, че Зеяс ще е там, но трябва да приемем, че ще цъфне само колкото да каже няколко думи.
— Трябва ли ти някакъв билет или покана, за да присъстваш?
— За мен не. Аз съм от медиите. Иначе входът е петстотин долара.
— Ти ще ходиш ли?
— Може би не… освен ако… ако ти ще ходиш, мога да дойда и аз.
Бош се замисли. Утре вечер дъщеря му беше на онази операция с алкохола. Мади не искаше Бош да я излага, като отиде с нея, но планът му беше да е там и да наблюдава тайно. Имаше чувството, че сержантът им няма да е толкова бдителен като него, дори от разстояние.
— От колко часа е?
— От седем, в салон „Мърв Грифин“.
— Сигурно ще съм в района, така че може да намина да го видя. Става ли да ти кажа утре?
— Разбира се. Значи още се интересуваш от него?
— Не мога да говоря за случая. Имаме споразумение, нали помниш?
— Разбира се. Няма да пиша нищо, докато не разрешиш. Значи можеш да ми кажеш всичко и да вярваш, че няма да го използвам.
Бош закрачи към стъпалата. Разговорът изведнъж бе станал неловък с точното й обобщение на сделката, която бяха сключили преди да вечерят. След това не бяха споменали за нея нито веднъж.