— Жената на Брусард е имала връзка с набелязаната жертва — каза Сото.
— Кой го твърди? — попита Боланд.
— Разполагаме със свидетеля и версията му се връзва — отвърна тя. — Освен това човекът, който е стрелял, е бил бизнес партньор на Брусард. Били са първи приятели още от гимназията. Нима твърдите, че това не е достатъчно?
Боланд остави химикалката и се наведе напред.
— Сериозно ви казвам, не е достатъчно. Ако заведете дело с това, с което разполагате, можете да сте сигурни, че ще се случат някои неща. Първо, можете да сте сигурни, че Брусард ще извади желязно алиби. Обзалагам се, че е бил в друг щат и поне десет свидетели ще го потвърдят. Типове като него действат по този начин. Второ, можете да очаквате, че жена му ще отрече всичко — връзката с онзи Охеда, твърденията, че съпругът й е способен на подобни неща. Тя ще е твърд свидетел на защитата. И трето, можете да очаквате, че вашият свидетел Охеда ще се огъне още преди да се изправи пред съда. Ще го пипнат преди вас и ще го купят или сплашат. Или едното, или другото.
Сото поклати безсилно глава. Боланд продължи да разпердушинва случая.
— Не разполагате с нищо, което да доказва, че Брусард е помолил или платил на Уилман да направи това. Както казах, бихте могли да осъдите Уилман, но той е мъртъв. Трябва ви пряка връзка между Брусард и престъплението, а не само това, че Брусард и Уилман са се познавали от училище. Подобни факти не струват и пукната пара в съда.
— Ами смъртта на Уилман? — попита Бош.
Боланд сви рамене.
— Окръг Ривърсайд го е определил като нещастен случай. Според анализа на място е било нещастен случай. Ако не можете да докажете противното, това няма да помогне. Може би дори няма да бъде допуснато до съда.
— Ами споразумението между Брусард и вдовицата на Уилман? Имаме ли някакви шансове да се запознаем със съдържанието му?
— Най-вероятно не. Намерените оръжия нямат нищо общо със споразумението, нали?
Бош с неохота поклати глава. Никой не иска да му се казва, че остава с празни ръце — особено когато му се казва от някакъв надут боклук. Но Бош най-сетне можеше да отдели дразнещата самоличност на Боланд от онова, което казваше. Разбираше, че младият прокурор най-вероятно е прав. Все още не разполагаха с достатъчно доказателства. Сото се канеше да възрази на отхвърлянето, но този път Бош постави ръка върху нейната, за да я спре, и попита:
— Е, в такъв случай какво ни трябва?
— Ами, подписаното самопризнание винаги е добре дошло — отвърна Боланд. — Но ако трябва да сме реалисти, бих искал някой или нещо, което ни вкарва вътре в заговора. Жалко, че Уилман е мъртъв, защото можехме да изправим двамата основни герои един срещу друг и да си поиграем на „кой ще проговори пръв“. Но по очевидни причини това няма как да стане.
Бош разбираше, че Боланд улучва право в целта. Мисълта, че Брусард може да се окаже недосегаем по обвинение в прострелването на Мерсед, беше потискаща.
— Добре — каза той. — Ще видим какво можем да направим.
— Успех. Повярвайте ми, не обичам да съсипвам дела. Предпочитам да ги завеждам. Но както казахте в самото начало, трябва да завеждам добри, печеливши обвинения, в противен случай ще остана в тази мъничка стая до края на кариерата си.
Бош стана. Колкото и неприятен да беше Боланд, самоувереността му, самообладанието му и умението му да предвижда и да чертае стратегии за обвинение щяха да го превърнат в солиден прокурор, когато най-сетне се появи в съдебната зала.
Тръгнаха по Спринг Стрийт към Дирекцията на полицията. Следващата им спирка щеше да е кабинетът на капитана — той и лейтенантът отдавна чакаха новини по случая. Бош знаеше, че предвид реакцията на Боланд на усилията им дотук тази среща също не се очертава розова. Сутринта капитан Краудър му бе казал, че се намира под силен натиск от десетия етаж и иска резултати. Бош беше поискал срок до края на деня и сега се намираха в момента, когато Краудър го чакаше, защото десетият етаж чакаше него.
— Искаш ли да дойда с теб? — попита Сото.
— Мисля, че ще успея да се справя и сам — каза Бош.
— Какво ще им кажеш?
— Още не съм сигурен. Как ти се струва да им кажа, че ще подложим Брусард на малко натиск, за да видим реакцията му?
— Какъв натиск?
— Още мисля. Може би да почукаме на вратата му. Или пък да пуснем нещо във вестника.
— Ще почукаш на вратата му и той най-вероятно на мига ще поиска адвокат.
— Ако го направи, значи има нещо гнило.
— А какво ще се казва в историята във вестника?
— Не знам. Може би, че имаме заподозрян. Без да споменаваме имена. Може да оповестим, че разполагаме с оръжието на убийството.