Выбрать главу

— Приятелите ме наричат Брус.

Сото също стисна ръката му.

— Вършите чудесна работа в много трудна ситуация — каза Брусард. — Желая ви всичко най-добро. И се пазете.

— Благодаря — каза Сото.

— Брус, ще те помоля да ме изчакаш вътре — каза му Спивак.

— Няма проблем — отвърна Брусард. — Само още едно дръпване и обратно при политиката, както обикновено.

Бош му се усмихна, а Спивак се разсмя малко пресилено.

Брусард отметна глава назад и издиша дима. После пусна фаса, стъпка го и смуши дружески Спивак.

— Ще се видим вътре, Спарки — каза му и се обърна към Бош и Сото. — Беше ми приятно да се запознаем.

Брусард тръгна по терасата към вратата, от която бяха излезли със Спивак.

— Там има нещо като гримьорни — обясни Спивак. — Но ние се измъкнахме.

— Колко трябва да даде човек, за да е домакин на подобно събитие? — попита Бош.

— Сто хилядарки — тутакси отвърна Спивак.

Бош подсвирна.

— Той може да си го позволи — каза Спивак. — Детектив, казахте, че имате новини по случая Мерсед?

— Да, за кандидата — отвърна Бош. — Какви са шансовете да получим пет минути с него, когато дойде?

— Ако трябва да съм честен, не особено добри. Веднага щом дойде, той ще се качи на подиума. И веднага след като го сваля от сцената, тръгваме за летището и го качвам на самолета. Утре има молитвена закуска в Сан Франциско.

— Какво стана с „Или всеки е от значение, или никой“? Не можем ли да го отмъкнем за пет минути.

Спивак поклати глава, сякаш му се искаше да има по-добър отговор.

— Съжалявам, детективи. Просто вечерта е доста натоварена. Аз обаче ще изслушам всички новини, които искате да му кажете. Няма да разгласявам нищо. Ще кажа единствено на него.

Бош кривна глава, сякаш мислеше дали да не му се довери.

— Новините могат да почакат — каза накрая. — Само кажете на кандидата да си приготви чековата книжка.

И понечи да тръгне към вратата.

— Значи сте на път да разкриете случая? — попита Спивак.

Бош долови развълнувания му тон и го погледна.

— Това е за кандидата — каза той. — Не за масите. Ясно? Не искам да стане повод за реч тази вечер или за статия в утрешния вестник.

— Разбира се, разбира се — отвърна Спивак. — Абсолютно никакво разгласяване.

Бош и Сото го оставиха и тръгнаха към вратата, от която бяха дошли. Спивак пък тръгна към неговата врата.

— Мислиш ли, че ще каже на Брусард? — попита Сото, след като влязоха в сградата.

— Не знам — отвърна Бош. — Може би.

— Иска ми се да можех да присъствам, когато стане.

— Да вървим. Искам да мина през участъка в Холивуд.

Минаха по късия коридор и видяха, че масата пред балната зала е празна. Банкетът беше започнал и дамите на входа бяха влезли вътре. Охранителите също бяха изчезнали, може би на позиции от другата страна на вратите, докато трае мероприятието.

Бош се огледа и видя, че точно в момента в коридора са само двамата със Сото. Бързо отиде зад масата, свали плаката от стената и започна да го навива на стегнато руло.

— Хари, какво правиш? — тревожно прошепна Сото.

— Той открадна думите ми — каза Бош. — И сега си ги взимам.

Приключи с навиването и тръгна по коридора. Почти бяха стигнали ескалатора, когато иззад ъгъла се появи Вирджиния Скинър. Гледаше надолу и се мъчеше да измъкне от чантата си нещо обемисто.

— Джини?

Тя вдигна глава и спря, за да не се сблъска с Бош.

— Хари, тук си значи!

Бош тикна рулото в ръцете на партньорката си, извади ключа от колата и й го подаде.

— Иди да изкараш колата. Ще ме вземеш отпред.

— Дадено — каза тя.

След като Сото пое надолу с ескалатора, Бош отново се обърна към Скинър.

— Нали каза, че не отразяваш подобни неща?

— А ти пък ми каза, че ще се обадиш, ако решиш да дойдеш — отвърна Скинър.

— Стана в последния момент и не смятах да се задържам, затова не се обадих.

— И при мен е в последния момент — каза Скинър. — Прав си. Не отразявам подобни неща. Обикновено. Реших обаче да се отбия и може би да пусна един-два абзаца в колонката си. Така де, изненадващи новини около Зеяс. Кандидатира се и всичко опира до набиране на средства.

— Значи няма нищо общо с мен или онова, за което говорихме?

— Не, нищо. Имаме уговорка и аз я спазвам. Обещавам.

— Добре, радвам се.

— Какво беше онова руло, което й даде? Това ли е партньорката ти? Млада е.

Бош не знаеше на кой въпрос да отговори първо.