Тя посочи отворената папка на бюрото си.
— Преглеждах списъка на наемателите от деветдесет и трета. Започнах с първия етаж и на третия попаднах на нещо. Апартамент 3-Г. С две спални, обитаван от жена на име Стефани Перес.
— Помниш ли я от онова време? Познаваше ли я?
— Не, сградата беше много голяма, а аз бях още дете. Не познавах големите освен родителите си и жените в детската градина като госпожица Еси.
Бош кимна.
— Добре, извинявай за прекъсването. Продължавай.
— Значи Стефани Перес била разпитана. Всички били разпитани от пожарната и криминалистите и обобщенията са в папката. Разпитващите са оценявали от едно до пет всеки като свидетел и ценността на показанията му, като пет е най-високата оценка. Стефани Перес получила единици. Затова бързо я забравили, защото не знаела нищо. По онова време била на двайсет и четири, неомъжена и работела като касиерка в супермаркет „Ралфс“. Не била замесена с банди и по време на пожара била на работа.
— Добре. И какво?
— Само че живеела сама в апартамент с две спални и когато я попитали за празната стая, отговорила, че съквартирантката й се изнесла предишния месец и в момента се опитвала да си намери нова.
Бош моментално направи предположението.
— Някой от хората от ЕЗБанк си е търсел квартира.
— Не, но аз също си помислих, че е възможно. Затова издирих Стефани Перес, за да видя дали помни нещо. Има протокол за разпитите на всички обитатели и в него са записани номера на шофьорски книжки и дати на раждане. Откриването й беше лесно.
— Сега къде е?
— Още е в квартала, но живее в друга сграда на Уилшир. Продължава да работи в същия супермаркет, но вече е помощник-мениджър, омъжена, разведена и с две деца.
— И кога й се обади?
— Преди половин час. Изчаках до седем.
Бош я погледна. Толкова ранните обаждания бяха рисковани. Можеш да ядосаш човек, ако го събудиш и започнеш да го разпитваш за неща, случили се преди повече от двайсет години. Сото разбра загрижеността му и каза:
— Не, прие го напълно нормално. Вече беше будна и се готвеше за работа.
— Извадила си късмет — каза Бош. — И какво ти каза?
— Преместила се веднага след пожара, така че не дала под наем втората стая. А преди пожара не разговаряла с никой потенциален съквартирант. Просто пуснала обява в „La Opinion“.
— Значи връзката е съквартирантката й?
— Именно. Бившата й съквартирантка Ана Асеведо е работила в ЕЗБанк. Същата, която е отворила вратата.
Бош кимна. Много добра следа и връзка. Веднага разбра, че инерцията се е прехвърлила от случая Мерсед към Бони Брай. Трябваше да я използват, а това означаваше да финтират капитан Краудър, което нямаше да е лесно.
— Има ли друго? — попита той. — Какво още ти каза тя?
— Става още по-хубаво, Хари — рече Сото. — Защото се потвърждават неща, които вече знаем. Официалният наемател на апартамента била Стефани Перес. Каза, че помолила Ана да се махне, защото въртяла двама любовници, единият от които бил бял, гаден и често подхвърлял расистки забележки, макар че излизал с Ана. Стефани не искала да се замесва в това, особено ако белият научи за другия й приятел, защото й приличал на човек, който може да прибегне до насилие. Предупредила Ана на няколко пъти, но тя не направила нищо. Затова накрая й казала, че трябва да се изнесе — месец преди пожара.
Бош си спомни името, което беше прочел от журнала, отмъкнат от кабинета на капитана от отдел „Обири“.
— Родни Бъроуз?
— Така предполагам. Стефани не помнеше имената, но когато казах Родни, отвърна, че единият се казвал Родни. Попитах я дали не е Родни Бъроуз, но тя не можеше да си спомни фамилията. Каза, че по-скоро би го разпознала по снимки, ако ги занеса в магазина.
— Добре, ами другият приятел?
— Същата работа. Попитах дали не е Максим Бойко и тя си спомни Макс, но не и фамилията. И него щяла да разпознае по снимки.
— Спомена ли колко време са се появявали тези типове в апартамента? Преспивали ли са, изхвърляли ли са боклука, такива неща?
— Не задълбах в подробности, макар че въпросът за боклука си го бива. Останах обаче с впечатлението, че са преспивали и че точно това е плашело Стефани. Страхувала се, че някой може да дойде и да изненада Ана, когато тя е с другия.
— Ясно.
Бош се замисли върху сценария. Не му приличаше на връзката, която търсеше.
— Мисля, че сме в бизнеса, Хари — каза Сото.
Бош кимна. Но умът му още прехвърляше други възможности.
— Замисляла ли се е изобщо, че Ана може да е причинила пожара? Нали се сещаш, един вид отмъщение, задето я е изритала от апартамента?