— Кой е умрял?
— Никой при обира, но работя върху един пожар, предизвикан на няколко преки от мястото за отвличане на вниманието. Пожарът убил девет души, повечето деца. Мисля, че е било преди да дойдеш в Ел Ей, Рейчъл. По онова време още си патрулирала Северна Дакота.
— Не ми напомняй. Кажи ми с какво разполагаш и ще видя какво мога да направя.
Бош се поколеба, но само за кратко. Това беше моментът, в който бе уязвим. Току-що й беше изложил в най-общи линии разследването си. Ако сега й дадеше името и подробностите, нищо не можеше да й попречи да грабне случая и може би да го отмъкне от ЛАПУ. Но все пак ставаше дума за Рейчъл Уолинг. Познаваха се отдавна. И Бош се чувстваше в безопасност.
— Родни Бъроуз — каза той.
— Имаш ли номер на делото, дата на раждане или нещо такова?
— Задръж малко.
Бош се завъртя в стола си, сложи ръка на слушалката и поиска от Сото информация за Бъроуз. Тя му подаде бележник със записаните данни и Бош ги продиктува на Уолинг.
— И нямаш известни негови познати?
— Не. Точно това се надявам да получа от теб.
Бош се обърна към бюрото си и погледна стенния часовник. Знаеше, че трябва да се разкарат от отдела, ако не искат Краудър да ги притисне за случая Мерсед. Стана и каза:
— Е? Имаш ли нужда от нещо друго?
— Да — каза Уолинг. — Не съм закусвала, а ти си ми длъжник. Какво ще кажеш да се срещнем в девет в „Дайнинг Кар“?
Бош си помисли за плановете им да се видят със Стефани Перес в „Ралфс“. Магазинът не беше далеч от „Пасифик Дайнинг Кар“. Освен това беше пропуснал закуската заради неуспешния си опит да изпревари Сото и да пристигне пръв в отдела.
— Да го направим в десет?
— Късно ми е. Девет и половина.
— Мисля, че става. Нещо против да дове…
— Ела сам, Бош. Не искам да се срещам с друго ченге.
— Ъ-ъ-ъ, добре. Разбира се.
Даде си сметка, че тя вече е затворила.
Както обикновено, Бош караше на отиване към супермаркета „Ралфс“. Беше се умълчал и мислеше какви стъпки трябва да предприемат по отново съживеното разследване. Беше убеден, че ще имат само една възможност и че трябва да я използват добре. Вървяха към ситуация, в която щеше да им се наложи да приберат Родни Бъроуз и да го пречупят. За момента почти нямаше с какво да го направят. Нямаше свидетели, нямаше веществени доказателства. Разполагаха единствено с близостта във времето и пространството на двете престъпления. И с интуиция.
— Да направим преглед на положението, преди да влезем да говорим с нея — каза той.
— Добре — съгласи се Сото.
— Знаем, че Ана Асеведо, служителка в ЕЗБанк, е живяла в Бони Брай около месец преди пожара.
— Точно така.
— И е въртяла любов с Максим Бойко и Родни Бъроуз, които също са работили в ЕЗБанк.
— Да.
— Това е първата ни задача с Перес. Трябва да потвърдим, че става въпрос точно за тези хора и че Ана е приютявала редовно приятелите си в апартамента. Трябва да сложим въпросния Родни Бъроуз в Бони Брай.
— Вече го имаме. Нали затова тя е изритала Ана. Каза, че нещата вървели към лош край и не искала да се случи в апартамента.
— Ще трябва да го потвърдим отново. И недвусмислено. Искаме той да е изхвърлял боклука. Трябва да докажем, че е познавал жилищния комплекс.
— Ясно.
— Трябва също да научим повече за Ана и да изясним вероятността тя да е причинила пожара.
— Като отмъщение. Ясно.
— И искам ти да проведеш разговора. Вече си говорила с нея и сте установили някакво разбирателство. Освен това и двете сте живели там и можеш да използваш този факт при нужда.
— Добре.
— И още две неща. Трябва да разберем откъде познава Ана Асеведо. Как така са станали съквартирантки? Трябва да разберем и дали е продължила да поддържа връзка с някой от тези хора през последните двайсет години.
— Тя вече каза, че не поддържа, но ще я питам пак.
Бош хвърли поглед към Сото и видя, че тя си записва въпросите в бележник като неговия. Това беше новост. Досега не я беше забелязвал да използва бележник.
След пет минути спряха на паркинга на „Ралфс“. Магазинът се намираше на Трета улица при Върмонт. Паркингът беше изненадващо пълен за този час. Бош предположи, че много работещи нощна смяна пазаруват на път към домовете си.
В офиса на магазина попитаха за Стефани Перес и ги насочиха към производствената секция, която беше под нейна опека. Перес се оказа много дребна кръгла жена с прекалено голяма бяла престилка. Макар вече да бе разговаряла със Сото, изглеждаше неспокойна, че на работното й място се появяват детективи. Сото попита дали могат да поговорят някъде на спокойствие и тя ги поведе към стаята за почивка в задната част на магазина. Беше твърде рано някой да почива, така че помещението бе тяхно.