Бош поклати съчувствено глава.
— Не и ако не е направило някакъв гаф през деветдесет и трета. Това си е чиста проба разследване на стар случай. Сега Бъроуз живее в Аделанто и е тих като мишка, доколкото знам.
— Добре, ще ти се доверя за това.
— Е, кажи ми с какво разполагаш. Кога е влязъл в полезрението на ФБР?
— Към средата на деветдесетте започнахме да наблюдаваме много подобни типове. Нали се сещаш, граждански милиции, Поссе Комитатус, Християнска идентичност и всякакви други антиправителствени групи, които мразят да им се бъркат. В рамките на две години имахме Уейко и Руби Ридж, да не забравяме и бунтовете в Ел Ей от деветдесет и втора. От всички тези събития можеш да придобиеш доста добра представа за въпросните типове, живеещи на ръба. Според някои от тях, подобно на твоя човек, бунтовете представлявали първите предупреждения за надигаща се расова война. Добави стандартните антиправителствени възгледи, натрупването на оръжия за отстояване на личните права и много от онези „-ист“ окончания, които спомена по телефона, и получаваш някакво аморфно движение. Засякохме това да се случва на много места в страната. Естествено, мнозина не обърнаха внимание на предупрежденията ни — атентатът в Оклахома Сити стана през деветдесет и пета.
— И какво за Бъроуз?
— Той и малоумници като него формирали група на име Белите гласове, която станала част от онази национална асоциация, която искаше да затвори границите и да се готви да защитава бяла Америка, когато започне расовата война.
— Чарли Менсън не проповядваше ли същото навремето?
— Да. Но точно както някой е трябвало да наблюдава Менсън навремето, ние започнахме да наблюдаваме Бъроуз и приятелите му.
— Кога?
— Попаднахме на тях през деветдесет и четвърта, когато започнаха да оставят листовки под чистачките на колите от Ел Ей до Сан Диего — между другото, наричаха го Вън Диего.
— Готино. Моят случай е от година по-рано.
— Знам. Тук не мога да ти помогна пряко. Попита ме с какво разполагаме за Бъроуз и открих, че всичко е от деветдесет и четвърта насам.
— С какво са се занимавали освен с печатането на листовки?
— В общи линии с нищо. Имали си база недалеч от Кастаик, където стреляли, обучавали съмишленици и слушали много спийд метъл. Типична група на омразата, много риторика и почти нищо друго. Най-дръзката им проява била отпечатването на расистки манифест и пускане на листовки, канещи хора в тренировъчния им лагер. Следяхме ги отгоре-отгоре, подслушвахме ги и решението беше, че само лаят, но не хапят. Нямаше да започнат войната, а просто щяха да са в ролята на мажоретки, когато тя избухне.
— Подслушвали сте ги? С бръмбари ли?
— Не, имахме си вътрешен човек. Един от членовете им загазил с нещо друго и се съгласил да доносничи.
— Откъде са идвали парите им за въпросната база? Имали ли са работа? И каква?
— Резюметата, които прочетох преди да дойда тук, ги описват като много добре финансирани, но източникът им на средства така и не бил установен. Повечето били охранители и тираджии. А това не обяснява парите.
— При обира, за който говоря, са били отмъкнати двеста и шейсет хиляди. Имало и друг подобен няколко месеца по-рано. Между двата може да има връзка.
— Е, това може да обясни нещата, но в резюметата не видях нищо подобно.
— Бъроуз ли е командвал парада?
— Не, той е бил само пчеличка. Групата е била основана от някакъв тип на име Гарет Хални, тираджия. Той пръв започнал да набира хора.
Бош извади бележника си да си запише името.
— Няма да можеш да говориш с него — каза Уолинг. — Умрял преди дванайсет години. Самоубил се, след като бил хванат в укриване на данъци. Знаел е, че ще бъде прибран на топло. Така пипваме повечето от тези типове — те спират да плащат данъци.
— Тогава кой друг? — попита Бош. — Кои са били близки с Бъроуз? Моят случай включва него и двама въоръжени нападатели.
Уолинг се пресегна и разгъна вестника. Едва сега Бош видя, че си е водила записки в полетата. Тя ги прочете, после отново сгъна вестника.
— Според резюметата имало двама братя, които били гъсти с Бъроуз. Мат и Майк Полард. Освен това, ако търсиш шофьор на колата, в групата имало един спортен автомобилист на име Стенли Нане. Наричали го Наскар Нане. Може той да е карал.
На Бош всичко това му хареса. На пръв поглед се връзваше. Уолинг долови възбудата му.