— Да — отвърна Бош.
— Не се безпокой за мен. Върви.
— Благодаря, Рейчъл. За всичко. Ще оправя сметката на излизане.
— Благодаря, Хари.
Бош взе мъфина си от чинията и тръгна да се измъква от сепарето.
— Не забравяй това — каза Рейчъл.
И му подаде вестника. Бош го взе и се изправи.
— И да кажеш на Джак, че е голям щастливец.
— Какво? Работата ли имаш предвид?
— Не, Рейчъл. Имам предвид теб.
31
Бош не искаше да се качва в отдела и да се натресе на Краудър или Самюълс, така че прати на Сото есемес и я зачака на същото място, на което я беше оставил преди час. Трябваха й по-малко от десет минути да излезе и да пресече площада. Носеше айпада си.
Сото се качи в колата, но Бош не потегли. Трябваше да съставят план за остатъка от деня и освен това той искаше да разбере какво е казала на Краудър относно двата им случая.
— Добре, какво е положението?
— Интервюто мина лесно — каза тя. — Репортерът не попита нищо неудобно и единственото, което му казах, беше за оръжието. Остана наистина доволен от новината. Капитанът и лейтенантът също са щастливи и ни дадоха зелена светлина за Бони Брай.
— Какво каза на Краудър за Бони Брай?
— Че го смятаме за отклоняване на вниманието от обира на ЕЗБанк и че това е версия, по която първоначалните следователи не са работили. Казах му, че разполагаме с твърда връзка между двете места и трябва да действаме още днес, за да го потвърдим.
— Идеално. И така, Бъроуз и Бойко са ни в кърпа вързани. Още нямаме адреса на Ана Асеведо, нали?
Сото поклати разочаровано глава.
— Не мога да я намеря. Опитах всички бази данни, всякакви доставчици на услуги, регистрации на гласоподаватели, коли на изплащане, каквото се сетиш.
— Мъртва ли е според теб?
— Дори да е мъртва, не е отбелязано никъде.
— Може просто да си е сменила името.
Каза го с надежда, макар че все повече започваше да се убеждава, че Ана Асеведо е била убита и заровена на място, където никога няма да бъде намерена. Ако бе използвана от Бъроуз и другите двама, се бе превърнала в потенциална заплаха веднага след обира. А след смъртните случаи в Бони Брай заплахата бе станала още по-голяма.
— Нищо не изникна на обичайните места — каза Сото. — Брачни свидетелства, молби за смяна на имена. Ако е сменила името си, не го е направила законно или е отишла някъде другаде, за да го направи.
— Може би в Мексико.
— Ако е отишла там, не се е върнала и не си е извадила шофьорска книжка, не си е открила банкова сметка и няма кабелна телевизия. Просто е изчезнала и доколкото мога да кажа, никой не я е обявил за изчезнала. Поне в този щат.
Като се имаше предвид работата на Сото през последната седмица, Бош нямаше причини да се съмнява, че си е свършила работата добросъвестно.
— Добре тогава — рече той. — Може пък да използваме това в наша полза. Отиваме при Бъроуз и Бойко и им казваме, че търсим нея. Това ще е подходът ни към тях.
— Хитро — каза Сото. — С кого ще започнем?
— Предпочитам с Бъроуз — каза Бош. — Покрай онова, което научих на закуската, той е човекът. Обирът може да е целял финансиране на расистка групировка, в която той е участвал навремето.
— Ама че тип. С нетърпение очаквам да чуя историята.
— И аз. Образцов гражданин е той.
Бош пое към Лос Анджелис Стрийт, за да излезе на магистралата. Аделанто се намираше на поне два часа път в Мохаве. Имаше предостатъчно време да сподели със Сото всичко, което Уолинг му беше разказала за Родни Бъроуз.
Аделанто беше на почти половината път до Лас Вегас. Бош караше мълчаливо и замислено, а Сото се беше навела над таблета си — продължаваше издирването на Ана Асеведо.
Изминалото десетилетие бе станало свидетел на бум на електронни търсачки, които можеха да се използват за откриването на хора. Макар че почти всички използваха основни данни като име, дата на раждане и номер на социалната осигуровка, имаше най-различни начини за прилагане на тези идентификатори. Някои сайтове бяха свързани предимно с недвижима собственост, докато други разчитаха повече на банкова или административна информация. Трети пък бяха специализирани в закупуването на автомобили и финансови данни. С две думи, добрият следовател не разчиташе само на една или две търсачки, за да стигне до някакъв резултат. Винаги имаше още една база данни, която можеше да се провери.
Докато Сото от време на време проклинаше или мърмореше неща като „Не е тя!“ и „Я стига глупости!“, Бош постепенно започна да осъзнава сериозността на ситуацията. Преди тази сутрин случаят Бони Брай му се струваше нещо абстрактно и отдалечено; като окуражаваше Сото и й помагаше, той укрепваше връзката им като партньори. А сега благодарение на добрата й работа щяха да се изправят срещу човека, който спокойно можеше да се окаже виновен за смъртта на девет души, сред които приятелите на Сото от детството й. Осъзна, че в никакъв случай не бива да й позволява да приближава този човек, но пък събитията се бяха развили така, че срещата бе неизбежна. Трябваше да внимава със Сото толкова, колкото и с Бъроуз — ако двамата се озоват лице в лице.