Пондър го сръга.
— Я по-тихо! Тъкмо започват да се вживяват… Гласът на един от мъжете със сламени перуки започна да отеква.
— Какво каза тя? — не дочу добре Пондър.
— Ууук!
— Как ли го постига? Ей, че умел грим!… Пондър млъкна. И изведнъж Библиотекарят се почувства много самотен.
Всички останали зрители се бяха вторачили в затревената сцена.
Орангутанът прокара ръка пред лицето на Пондър.
Над възвишението въздухът трептеше, а тревата по склоновете му се люшкаше така, че очите го заболяха.
— Ууук?
Между ниските камъни на хълма заваля сняг.
— Ууук?!
Понеже беше сама в стаята, Маграт разопакова сватбената рокля.
Ето още една причина да се цупи.
Трябваше поне да бъде съпричастна към тази рокля. Нали именно тя ще я… да, де, щеше да я облече. Редно беше седмици наред да избира плата, да има проби, после капризно да промени решението си, отново проби, избор на нов плат модел, още проби… …макар че, разбира се, беше свободомислеща жена и изобщо не копнееше за такива глупости …но поне беше правилно да я оставят сама да реши.
Роклята беше от бяла коприна и добавени вкус дантели. Маграт си признаваше, че не е много веща в езика на тоалетите. Знаеше кое какво е, но просто не бе научила имената. Всички тези рюшове, плисета, годета и какво ли още не.
Разгъна роклята, притисна я към тялото си ия огледа критично.
На стената имаше малко огледало.
След нелека душевна схватка Маграт се предаде и облече роклята. Не че щеше да я носи. Но ако не я премереше, щеше да се чуди дали би й отивала.
Беше й по мярка. По-точно — не й беше по мярка, но по особено ласкателен начин. Колкото и да бе платил Верънс, роклята си струваше парите. Моделиерът бе скроил много хитро дрехата, така че се стесняваше там, където на Маграт липсваха извивки, и се издуваше, където Маграт беше равна като дъска.
Върху воала бяха пришити копринени цвет-чета.
„Няма да рева пак — заповяда си Маграт. — Ще си остана ядосана. И така ще раздухам гнева си, че да се разпали в ярост, а когато те се върнат, аз ще… какво ще направя всъщност?“ Би могла да опита с ледено пренебрежение Или да ги подмине величествено… роклята много подхождаше за такава сценка… за да им натрие носовете.
А после? Не би могла да се размотава тук, щом всички ще знаят. А хората щяха да научат. За писмото. Мълвата се разнасяше из Ланкър по-бързо от терпентин в червата на разхлабено магаре. Волю-неволю щеше да замине някъде. Защо не намери място, където няма вещици, и да започне всичко отначало? Макар че поради чувствата си към вещиците в момента би предпочела практически всяка друга професия… ако изобщо имаше други професии, достъпни за бивша вещица. Маграт вирна брадичка. Жлъчта кипеше в нея като горещ минерален извор, затова беше готова дори да измисли нова професия за себе си. Която с малко късмет да няма нищо общо с мъже и старици, пъхащи си носовете навсякъде.
Щеше да запази писмото, за да й напомня.
През цялото време се бе питала как Верънс е уредил всичко около сватбата през седмиците, преди тя да се върне. Толкова било просто! Как ли са й се присмивали…
Леля Ог се замисли за миг дали не е по-необходима на друго място, но на нейните години поканите за интимни вечери на свещи не бяха всекидневие. Можеш да си позволиш моменти, когато Да не се главоболиш за останалия свят, а да се погрижиш мъничко и за себе си. Време, през което кротичко да си гледаш кефа.
— Адски свястно вино — похвали го тя, посягайки към следващата бутилка. — Как го наричат? — Взря се в етикета. — „Шато Мезон“ ли? Шат-о…
На чужбински език туй не беше ли „котешка вода“? Е, знам, че само се майтапят, не може да е истинска котешка вода. Щото тя има по-остричък вкус.
Тя наби тапата навътре с дръжката на ножа си, затисна гърлото на бутилката с палец и я разклати енергично, „за да се смесят благините“.
— Ама хич не одобрявам пиенето на вино от дамски обувки — сподели Леля. — Знам, че уж тъй се правело, ама какво му е хубавото да се приби-раш вкъщи с подгизнали патъци, а? Ей, ти не си ли гладен? Няма ли да хапнеш от оная чинийка с хрущялчетата? Аз ще ги изям, значи. Не останаха ли омари? До днеска не бях ги опитвала. И майонеза. И пълнени яйчица. Но да си кажа честно оня къпинов конфитюр понамирисваше на риба.
— Беше хайвер — смънка Казанунда. Седеше, подпрял брадичка на дланта си, и я наблюдаваше омаян.
Установи с изненада, че се весели чудесно, без да е заел хоризонтално положение.
Знаеше как би трябвало да протече такава ве-черя — едно от основните оръжия в арсенала на съблазнителя. Любимата се наслаждава на изтън-чени вина и скъпи, но леки ястия. Над масата се разменят многозначителни погледи, а под нея се сплитат крака. Има подчертано вкусване на круши, банани и подобни плодове. Така корабът на изкушението се насочва полека, но неотклонно към мечтания пристан.