Каквото и да беше това обаче, то не помръдна отново. Весак се приближи да прошепне нещо и в същия миг Таран видя как една човешка фигура рязко скача от снега с арбалет в ръце.
Инстинктите на Весак бяха добри. Той видя, че очите на Таран се разширяват, хвърли се на земята и се претърколи настрани. Таран чу удара на стрелата, без да я види, внезапно по снега се появи кръв, а Весак закрещя от ярост и болка. Студът изчезна и Таран се изправи, без да обръща внимание на гърчещата се фигура на другаря си. Беше обучен как да действа срещу арбалет и умът му бе празен, когато се втурна напред. Имаше съвсем малко време, преди противникът да опъне тетивата за втори изстрел.
Подхлъзна се по предателската земя, а въжето, което го свързваше с Весак, се изви като змия след него. Нямаше време да го реже. Видя, че дзинският съгледвач се бори с оръжието си, и се хвърли отгоре му, просвайки го на земята. Арбалетът отлетя настрани и Таран се озова в хватката на мъж, който беше по-силен от него.
Бореха се в задъхана тишина, сами и измръзнали. Таран се беше стоварил върху войника и отчаяно се мъчеше да използва преимуществото си. Удряше с колене и лакти, противникът му бе хванал с две ръце ръката му с ножа. Таран се взря в очите на мъжа, рязко нанесе удар с глава по носа му, чу как го чупи и как противникът му изкрещява от болка. Ръката му с ножа обаче още не бе освободена и той заблъска отново и отново чело в окървавеното лице под себе си. Успя да опре свободната си ръка под брадичката на противника и натисна оголеното му гърло. Хватката на китката му отслабна, но мъжът се опита да забие пръсти в очите му и да го ослепи. Таран отново вдигна глава и удари, без да гледа.
Всичко свърши толкова бързо, колкото беше започнало. Таран отвори очи и видя дзинския войник да се взира сляпо нагоре. Дори не беше усетил, че е забил ножа си, но сега той стърчеше от дебелия кожух на онзи. Таран лежеше задъхан, в редкия въздух трудно си поемаше дъх. Чу Весак да го вика и осъзна, че гласът му звучеше от доста време. Помъчи се да си надене студената физиономия и да се овладее. Нямаше да се посрами пред по-стария воин.
С рязко движение освободи ножа си и се надигна от трупа. Въжето се бе оплело в краката му по време на схватката и той се освободи с ритници от него. Весак извика отново, този път по-слабо. Таран не можеше да откъсне очи от мъжа, когото беше убил, но не спря да мисли. Нужни му бяха няколко мига, за да свали тежката горна дреха на войника и да я навлече. Тялото изглеждаше по-дребно без нея и Таран стоеше, взирайки се в кръвта по снега — пръстен от капки очертаваше мястото, където се бе намирала главата. Усети как кръвта на врага засъхва по кожата му, внезапно му се догади и рязко разтърка лице. Когато погледна отново към Весак, спътникът му беше успял да се надигне и го наблюдаваше. Таран му кимна и се наведе да отреже ухото на първата си жертва.
Пъхна зловещия трофей в кесията си и се запрепъва обратно към Весак все още замаян. Студът го беше напуснал по време на схватката, но сега се завръщаше с нова сила и той отново започна да трепери, а зъбите му тракаха всеки път, щом отпуснеше челюсти.
Весак дишаше тежко, лицето му беше опънато от болка. Стрелата го беше улучила отстрани под ребрата. Таран видя черния й край да стърчи навън. Кръвта вече замръзваше като червен восък. Протегна ръка да помогне на Весак да стане, но старият воин поклати уморено глава.
— Не мога да се изправя — промърмори той. — Остави ме тук, ти продължавай нататък.
Таран поклати глава, твърдо отказвайки да се съгласи. Повдигна ранения, макар че беше прекалено тежък за него. Весак изстена и Таран падна на колене в снега.
— Не мога да продължа с теб — задъхано рече Весак. — Остави ме да умра. Проследи пътя на онзи, докъдето можеш. Все отнякъде е дошъл тук. Разбираш ли? Трябва да има път до това място.
— Мога да те тегля върху дрехата му като на шейна — каза Таран. Не можеше да повярва, че приятелят му се предава и се зае да разпъне кожуха върху снега. Краката му се подкосиха и той се задържа за една скала, очаквайки силите му да се върнат.
— Трябва да проследиш пътя му, момче — прошепна Весак. — Не е дошъл от нашата страна на планината.
Дишането му беше станало по-бавно, седеше със затворени очи. Таран погледна към мястото, където дзинският войник лежеше в собствената си кръв. От вида й стомахът му се преобърна и той се преви на две. Нямаше нищо за изхвърляне, само гъста жълта течност се изля от устата му и начерта линии по снега. Избърса яростно уста. Весак не го беше видял. Озърна се към спътника си и видя, че снежинките покриват лицето му. Разтърси го, но той не реагира. Беше останал самичък и вятърът виеше за него.