Когато мъжете приключиха тирадата си, Темуге заговори спокойно, сякаш ставаше въпрос за времето. Беше открил, че мекият тон разпалва гнева им и се забавляваше да ги предизвиква така.
— През цялата си история никога не сме се събирали толкова хора на едно място — каза той и поклати леко глава в знак на порицание. — Трябва да бъдем организирани, за да сме добре. Ако позволя тази година да сечете безразборно дървета, за следващата няма да останат. Не разбирате ли? Ето защо съм наредил да се добива дървесина само от горите на повече от три дни път оттук. Отнема време и усилия, но догодина ще усетите ползата.
Меката му реч ги вбеси, но най-сладкото беше, че не можеха да открият никакъв недостатък в неговата логика. Бяха хора на лъка и меча и Темуге знаеше, че може да ги води както си поиска, а те бяха принудени да го слушат.
— А пасищата? — не отстъпваше осакатеният хан. — Не можем да преместим и една коза без някой от инвалидите ти да поиска да види жетона, че ти одобряваш. Племената вече губят търпение.
Темуге се усмихна на разлютения мъж. Забеляза, че тежестта му изтощава синовете му от двете му страни.
— А, вече няма племена, войела. Още ли не си научил този урок? Мислех си, че си го припомняш всеки ден.
Махна с ръка и един дзински слуга му поднесе чаша айраг. Беше подбрал подчинените си между хората, които Чингис бе наел от градовете. Някои бяха слугували на благородни семейства и знаеха как да се отнасят към човек с неговото положение. Той започваше деня с гореща баня в желязна вана, направена специално за тази цел. Той беше единственият в лагера, който се къпеше, и за първи път в живота си бе в състояние да надуши миризмата на сънародниците си. Сбърчи нос при тази мисъл. Точно така трябва да живее човек, каза си той и отпи, докато молителите чакаха.
— Настъпили са нови времена, господа. Не можем да се преместим оттук преди падането на града. Това означава, че пасищата трябва да бъдат управлявани внимателно. Ако не упражнявам поне някакъв контрол, земята ще остане без трева до лятото и тогава какво? Нима искате да откъснете брат ми от стадата му на хиляда мили разстояние? Не ми се вярва. — Той сви рамене. — Може и да погладуваме към края на лятото. Може би част от стадата ще трябва да се изколят, ако не бъдем в състояние да отглеждаме толкова много. Нали пратих хора да намерят сол за осоляване на месото? Императорът ще започне да гладува много преди нас.
Мъжете се взираха мълчаливо и безсилно в него. Имаха безброй примери как контролът му се е разпрострял из огромния лагер. Но той имаше готов отговор за всеки отделен случай. А те не можеха да изразят раздразнението си, че на всяка крачка трябва да подвиват опашка заради някое ново правило, измислено от него. Нужниците не трябва да се копаят прекалено близко до течаща вода. Понитата да се чифтосват само според списъка кръвни линии, който Темуге беше съставил лично, без да се консултира с никого. Човек с прекрасна кобила и хубав жребец вече не можеше да ги събере, без да моли за специално разрешение. Всичко това им додяваше. Вярно беше, че недоволството в лагера растеше.
Не смееха да се оплачат открито, докато Чингис подкрепяше брат си. Ако се вслушаше в тях, той щеше да подрони репутацията на Темуге и да превърне поста му в посмешище. Темуге разбираше това — все пак познаваше брат си много по-добре от тях. След като му беше дал тази роля, Чингис нямаше да му се меси по никакъв начин. Темуге се наслаждаваше на възможността да покаже на какво е способен един интелигентен човек, ако не го ограничават.
— Ако това е всичко, имам още много въпроси за разглеждане тази сутрин — рече той. — Може би сега разбирате защо е толкова трудно да ме видите. Винаги се намират хора, готови да говорят цял ден, преди да са разбрали какво трябва да правим тук, какви трябва да станем.
Не им беше дал нищо и безсилната им ярост му се услади като прохладно вино. Той не се стърпя и натисна бодила още мъничко.
— Зает съм, но, разбира се, ще намеря време да ви чуя, ако има нещо друго.
— Ти чуваш, но не слушаш — уморено рече осакатеният хан.
Темуге разпери ръце със съжаление.