Никой не го видя как приближава гера върху каруцата, който се белееше в мрака. Промъкваше се и се оглеждаше за стражи. Наблизо имаше двама души. Чуваше ги как дишат, докато отегчено очакваха смяната си. От стените на Йенкин бе невъзможно да различат детайлите и убиецът нямаше представа колко често се сменя стражата през нощта. Трябваше да действа бързо, след като донесе смъртта на това място.
Абсолютно неподвижен, убиецът проследи как единият от мъжете тръгва на обиколка около ханския гер. Воинът не беше нащрек и когато усети чуждото присъствие в сенките, вече беше твърде късно. Нещо тънко се уви около врата му, преряза гърлото и задуши вика му. Кървава въздишка се изтръгна от дробовете му. Другият страж прошепна някакъв въпрос, но все още не беше се разтревожил. Убиецът остави жертвата си, промъкна се до края на каруцата и бързо видя сметката на втория пазач. Той също умря без да издаде нито звук. Убиецът го остави да лежи на място и бързо изкачи стъпалата. Беше дребен и дъските едва чуто изскърцаха под тежестта му.
В мрака вътре се чуваше бавното дишане на мъж, потънал в дълбок сън. Убиецът се промъкна безшумно напред. Пазейки идеално равновесие, той стигна до спящата фигура и приклекна до ниското легло. Бяха сами. Извади остър кинжал с опушено острие, за да не блести.
Едната му ръка затърси източника на дъха и запуши устата. Спящият трепна, но ножът бързо преряза гърлото му. Стонът прекъсна бързо, тялото се сви в спазъм и остана да лежи неподвижно. Убиецът изчака, като дишаше едва-едва заради вонята от изпразнените черва. В мрака не можеше да види лицето на убития и с пръсти проследи чертите му. Челото му се смръщи. Мъжът не миришеше като воините отвън. Дланите на убиеца потръпнаха леко, докато опипваха отворената уста и очите, след което се преместиха към косата.
Той изруга наум, щом напипа намазаната с масло плитка на свой сънародник. Можеше да бъде само някой слуга, един от онези, които заслужаваха да бъдат обесени заради това, че са помагали на монголите. Седна на пети и се замисли как да постъпи. Ханът несъмнено беше наблизо. Около най-големия гер бяха струпани още няколко. В някой от тях се намираше този, който му трябваше. Убиецът се взе в ръце и повтори наум мантрата, която носеше моментално успокоение. Все още не бе заслужил правото да умре.
27.
Убиецът се вслуша в дишането, когато влезе в другия гер. Мракът бе пълен, но той затвори очи и се съсредоточи върху звуците. В малкото пространство, без да подозират нищо, спяха петима души. Четирима дишаха плитко и той се намръщи. Деца. Петият вероятно беше майка им, макар че не можеше да е сигурен без светлина. Една-единствена искра от кремък и огниво щеше да е достатъчна, но това беше рисковано. Събудеха ли се, нямаше да може да избие всички, преди да извикат. Взе решението си бързо.
Резкият удар предизвика искра, която разкри петте спящи тела. Никое не беше достатъчно едро, за да принадлежи на възрастен мъж. Къде се намираше ханът?
Убиецът се обърна да излезе, даде си сметка, че времето изтича. Скоро щяха да открият мъртвите стражи. А това щеше да означава край на мирната нощ.
Едно от децата изсумтя в съня си и ритъмът на дишането му се промени. Убиецът замръзна. Изчака сякаш цяла вечност, докато детето задиша дълбоко, и пристъпи леко към вратата. Беше смазал пантите и тя се отвори напълно безшумно.
Изправи се, докато затваряше вратата зад себе си и бавно завъртя глава, за да избере следващия гер. Всички изглеждаха абсолютно еднакви, ако не броеше наглата черна шатра, гледаща към града.
Убиецът чу звук зад себе си и очите му се разшириха, щом осъзна, че някой се кани да нададе вик. Беше в движение, когато звукът започна, и се скри по-надалеч в тъмните сенки. Не можеше да разбере отекналите в нощта думи, но реакцията на тях беше незабавна. От всеки гер наизскачаха воини с лъкове и мечове.
Джучи беше надал вика, неговият сън бе нарушен от мълчаливото присъствие на мъжа в дома му. Тримата му братя се събудиха стреснати и моментално заразпитваха какво става в мрака.