— Умри — прошепна той, застанал сам на стражевата кула.
28.
Чингис отвори кървясали очи и видя двете съпруги и майка си до леглото. Чувстваше се ужасно слаб, а вратът му пулсираше. Посегна към него, но Чакахай хвана китката му, преди да докосне превръзката. Мислите му се влачеха едва-едва и той впери поглед в нея, мъчейки се да си спомни какво се бе случило. Спомняше си как стои навън, а около него тичат воини. Беше нощ и в гера бе все още тъмно. Една-единствена лампа прогонваше мрака. Колко време беше минало? Примигна бавно, напълно объркан. Лицето на Бьорте беше бледо и разтревожено, с тъмни кръгове около очите. Видя я да му се усмихва.
— Защо… лежа тук? — попита той. Гласът му беше съвсем слаб и трябваше със сила да избутва думите от устата си.
— Беше отровен — отвърна Хулун. — Дзински убиец те рани и Джелме изсмука нечистотията. Спаси живота ти.
Не спомена ролята на Кокчу. Беше изтърпяла припяването му, но не му позволи да остане и не пусна никого другиго. Всеки, който би влязъл, щеше завинаги да запомни сина й в безпомощно състояние, а това щеше да подрони авторитета му. Като съпруга и майка на хан, Хулун познаваше достатъчно добре хората, за да знае колко е важно това.
С огромно усилие Чингис се надигна на лакти. Сякаш очаквала точно този момент, болката затуптя в черепа му.
— Кофа — изстена той и се наведе настрани. Хулун едва успя да пъхне коженото ведро под главата му и той изпразни черната течност от стомаха си в серия болезнени спазми. От напъните главоболието стана почти непоносимо, но той не можа да ги спре, дори когато вече нямаше какво да изхвърли. Накрая се отпусна обратно в леглото и закри с длан очите си, за да се предпази от слабата светлина, която сякаш го пронизваше.
— Изпий това, синко — каза Хулун. — Още си слаб от раната.
Чингис погледна към купата, която тя приближаваше към устните му. Сместа от кръв и мляко бе твърде кисела, той преглътна два пъти и я отблъсна. В очите му сякаш имаше пясък и сърцето му биеше бързо, но мислите му най-сетне се проясниха.
— Помогнете ми да стана и да се облека. Не мога да лежа тук, без да знам какво става.
За негово раздразнение Бьорте го натисна обратно в леглото. Нямаше сила да я изблъска и се замисли дали да не извика някого от братята си. Неприятно му беше да се чувства толкова безпомощен.
— Нямам спомен — дрезгаво рече той. — Уловихме ли човека, който ми стори това?
Трите жени се спогледаха. Отговори майка му.
— Мъртъв е. Оттогава минаха два дни, синко. През цялото това време ти беше на крачка от смъртта.
Докато говореше, очите й отново се напълниха със сълзи и на него не му оставаше нищо друго, освен да се взира объркано в нея. Гневът се надигна без предупреждение в сърцето му. Беше си жив и здрав, а изведнъж се събуди в такова състояние. Някой го бе наранил — убиецът, за когото споменаха. Яростта го изпълни като дим и той отново опита да се надигне.
— Хаджиун! — извика Чингис, но гласът му бе само шепот в гърлото.
Жените се засуетиха около него, сложиха мокра кърпа на челото му и го положиха да легне обратно, макар че той продължаваше да гледа кръвнишки. Не си спомняше да е виждал преди двете си съпруги в един и същи гер. От това се почувства неудобно, сякаш те двете щяха да го обсъждат. Трябваше…
Сънят го застигна внезапно и трите жени се отпуснаха. За трети път се събуждаше през изминалите два дни и всеки път задаваше едни и същи въпроси. Бяха благодарни, че не помни как му помагаха да пикае в кофата или как сменяха завивките, щом червата му се изпразнеха от черната слуз, изхвърляйки отровата от тялото. Може да беше и от въглена на Кокчу, но дори урината му бе по-тъмна от всяка друга, която бяха виждали досега. В гера стана напрегнато, когато кофата се напълни. Нито Бьорте, нито Чакахай понечиха да я изхвърлят, макар да се озъртаха към нея и да се предизвикваха една друга с погледи. Едната беше дъщеря на крал, а другата — първата жена на самия Чингис. И двете не отстъпваха. Накрая Хулун свърши неохотно това и ги изгледа свирепо.
— Този път изглеждаше малко по-силен — каза Чакахай. — Очите му бяха бистри.
Хулун кимна и избърса челото си. Всички бяха изтощени, но напускаха гера само колкото да изхвърлят боклука или да донесат нови купи с кръв и мляко.