Чагатай се поклони, останал без думи.
— Няма да го посрамя, господарю — отвърна той. Чингис не погледна побелялото лице на Джучи.
— А сега вървете. Щом се върнете при военачалниците си, аз ще надуя рога. Когато се видим отново, вие ще сте мъже и ще се срещнем като равни.
— С нетърпение очаквам този ден, татко — обади се неочаквано Джучи. Чингис вдигна светлите си очи към него, но не каза нищо. Момчетата не се сбогуваха помежду си и не се обърнаха назад, докато препускаха по твърдата земя.
Когато отново остана сам с Хаджиун, Чингис усети погледа на брат си.
— Защо не даде меча на Джучи? — попита Хаджиун.
— На татарското копеле ли? — озъби се Чингис. — Виждам баща му да наднича от очите му всеки път, когато го срещна.
Хаджиун поклати глава. Тъжно му беше, че Чингис е толкова сляп в едно-единствено отношение и тъй далновиден във всичко останало.
— Ние сме странно семейство, братко — рече той. — Оставиш ли ни сами, сме слаби и меки. Ако ни предизвикаш и ни накараш да мразим, ставаме достатъчно силни, за да отвърнем на удара.
Чингис го погледна въпросително и Хаджиун въздъхна.
— Ако наистина искаше да отслабиш Джучи, трябваше да дадеш меча на него — каза той. — Сега той ще те смята за враг и ще стане железен, също като теб. Това ли беше целта ти?
Чингис примигна, поразен от тази мисъл. Хаджиун беше прозрял болезнено ясно нещата и той не знаеше как да му отговори.
Хаджиун прочисти гърлото си.
— Съветите ти бяха интересни, братко — каза той. — Особено онази част с пръскането на семето.
Чингис замълча и продължи да гледа как далечните фигури се връщат при каретата си.
— Не виждам това да е навредило на Хазар — каза Хаджиун. Чингис се засмя и протегна ръка за рога. После стана на крака и изсвири продължителен нисък сигнал над равнината. Още преди да замлъкне, туманите се раздвижиха и хората му тръгнаха да завоюват нови земи. Копнееше да е с тях, но първо трябваше да види падането на Йенкин.
Темуге изстена, докато слугата му прогонваше несгодите на деня с масаж. Хората в Дзин имаха усет за цивилизация, на който не можеше да отговори никое от племената. Усмихна се сънено при мисълта как някой предлага на монголски воин да намаже прасците му с масло и да ги разтрие. Той щеше да го приеме като обида и да заблъска нещастния масажист като вълна в тепавица.
Отначало съжаляваше за загубата на първия си слуга. Човекът рядко се обаждаше и не разбираше нито дума монголски.
Въпреки това той показа на Темуге какво означава дневен график, така че работата да се върши без напрежение. Темуге започна да свиква с по-късното ставане и ежедневното къпане. Слугата му го обличаше и приготвяше лека закуска. До късно сутринта четеше докладите на подчинените си, а после се залавяше с въпросите на деня. Отначало загубата на този човек му изглеждаше истинска трагедия.
Въздъхна от удоволствие, докато новият слуга се трудеше над мускулите му и палците му потъваха дълбоко в плътта. Може би в крайна сметка загубата не беше чак толкова голяма. Старият Сен не разбираше нищо от масла и масаж, и макар присъствието му да бе успокояващо, новият говореше всеки път, когато му разрешеше, и му разказа всичко за дзинското общество.
— Много добре, Ма Цин — промърмори той. — Болката почти изчезна.
— За мен е удоволствие — отвърна шпионинът.
Никак не му харесваше да бъде масажист, но навремето беше изкарал почти година като страж на публичен дом и знаеше как момичетата караха клиентите си да се отпуснат.
— Тази сутрин видях армиите да напускат, господарю — безгрижно рече той. — Никога не бях виждал толкова много коне и хора на едно място.
Темуге изсумтя.
— Животът ми ще е по-лек, ако са по-далеч. До гуша ми дойде от техните оплаквания и препирни. Мисля, че същото се отнася и за брат ми.
— Ще се върнат със злато за хана, не се и съмнявам — продължи шпионинът. Започна да удря леко яките мускули на гърба, докато не намери друг възел, с който да се заемат пръстите му.
— Не ни трябва повече — измърмори Темуге. — Вече имаме цели каруци с монети, но май само дзинските наборници се интересуват от тях.