Докато Хо Са превеждаше, Чингис си спомни за интереса на Барчук към библиотеките на Си Ся. Офицерът млъкна, когато ханът заговори отново и прекъсна потока на думите му.
— Някои от хората ми са учени — каза Чингис. — Биха се радвали на възможността да прочетат някои от свитъците ви. — Хо Са отвори уста, но той продължи: — Но не философия. Практически въпроси и теми, които биха представлявали интерес за един воин, стига да разполагате с такива.
Изражението на Рай Чианг беше непроницаемо, докато Хо Са се мъчеше да повтори всичко чуто. Срещата явно вървеше към края си и Рай Чианг не направи контрапредложение. В това Чингис разпозна отчаянието му. Канеше се да стане, но в последния момент реши да изпробва късмета си.
— Ако ще влизам в градовете на Дзин, ще ми трябват оръжия, които да разбиват стени. Питай краля си дали може да ни ги осигури наред с всичко останало.
Хо Са заговори нервно, усещайки гнева на Рай Чианг. Поклати неохотно глава.
— Кралят ми казва, че така би се показал като глупак — рече Хо Са, неспособен да погледне Чингис в очите.
— Да, така е — с усмивка отвърна Чингис. — Земята е изсъхнала и можете да натоварите даровете на нови каруци с добре смазани оси, готови за дълъг път. Кажи на краля си, че съм поласкан от предложението му. И че ще покажа задоволството си на Дзин.
Хо Са преведе, но на лицето на Рай Чианг не се видяха никакви признаци на удовлетворение. Всички се изправиха едновременно. Чингис и спътниците му потеглиха първи, оставяйки Рай Чианг и Хо Са сами с гвардейците. Те гледаха как монголските военачалници възсядат конете си и се отдалечават.
Хо Са смяташе да си мълчи, но имаше още един въпрос, който трябваше да зададе.
— Твое величество, не започваме ли война с Дзин?
Студените очи на Рай Чианг се обърнаха към офицера.
— Йенкин е на хиляда мили оттук и се пази от планини и крепости, в сравнение с които Инчуан прилича на провинциално градче. Той няма да успее да превземе градовете им. — Устните на краля се свиха леко, но физиономията му си остана каменна. — Освен това „за нас е добре, когато враговете ни се нападат един друг. Къде е опасността, която ни заплашва?“.
Хо Са не беше присъствал на срещата на министрите и не разпозна думите.
Настроението сред племената беше почти като на празник. Вярно, не бяха превзели каменния град в далечината, но ако воините ръмжаха недоволно, семействата им бяха изпълнени с трепет при мисълта за коприната и богатствата, които им бе уредил Чингис. Един месец след срещата с краля от града започнаха да пристигат каруци. Млади камили пръхтяха и плюеха сред стадата овце и кози. Барчук изчезна в гера си и заедно с Кокчу и Темуге разшифроваше странната писменост на Си Ся. Рай Чианг им беше осигурил трудове, написани едновременно на местната и на дзинската писменост, но въпреки това задачата се оказа много трудоемка.
Най-сетне дойде и зимата, макар че в долината тя беше мека. Хазар и Хаджиун бяха започнали да тренират хората, които им беше пратил Рай Чианг. Войниците от Си Ся протестираха заради загубата на конете си, но животните бяха твърде добри, за да се хабят за мъже, които яздеха по-зле от монголските деца. Дадоха им понита от стадата. Докато седмиците се нижеха и въздухът ставаше все по-студен, те се научиха да се справят с опърничавите яки добичета и да стоят в строй. Войската се приготви да потегли, но Чингис се бавеше в гера си в очакване на последната част от данъка и дъщерята на краля. Не успя да предвиди каква ще бъде реакцията на Бьорте, когато научи новината. Надяваше се принцесата на Си Ся поне да е хубава.
Тя пристигна на първия ден от новата луна в носилка, много подобна на онази, която бе използвал баща й за срещата. Чингис гледаше как почетната стража от сто души стои в тесен строй около нея. Развесели се, щом забеляза, че този път конете не са толкова добри, колкото беше очаквал. Рай Чианг явно не възнамеряваше да губи още животни, дори и за ескорт на дъщеря си.
Оставиха носилката на земята само на няколко крачки от Чингис, който чакаше, облечен в доспехи. Бащиният меч висеше на хълбока му и той го докосна за късмет, като се мъчеше да овладее нетърпението си. Виждаше, че войниците от града се гневят, че трябва да му предадат момичето, и им се усмихна с искрено задоволство, опивайки се от безсилието им. С тях беше и Хо Са, както беше поискал. Поне неговото изражение е студено и не издава чувствата му, одобрително си помисли Чингис.