Стъмваше се, когато Бьорте видя Джучи да слиза обратно към реката, следван от изтощените си братя. Босите му крака още кървяха от тичането, когато застана пред нея с тежко повдигащи се гърди. Сърцето й се късаше за малкото момче, което напразно търсеше с поглед баща си. Нещо му стана, когато видя, че Чингис го няма. Изплю водата и шумно се задъха във вечерната тишина.
— Извикаха баща ти в лагера — излъга Бьорте.
Джучи не й повярва. Тя виждаше болката на лицето му и скри разочарованието си от съпруга си и от самата себе си, че е спорила с него.
— Сигурно е отишъл при новата си жена, чужденката — изтърси Джучи. Вместо да отговори, Бьорте прехапа устна. В това също беше изгубила онзи, за когото се беше омъжила. Докато най-големият й син стоеше объркан и обиден пред нея, не й беше трудно да мрази Чингис заради слепия му егоизъм. Твърдо реши, че ще влезе в гера на чужденката, ако не успее да го намери. Може би вече не го бе грижа за жена му, но беше привързан към синовете си и тя щеше да използва това, за да си го върне.
Чагатай и Угедай застанаха до брат си в тъмното и също изплюха водата, както им беше казано. Баща им го нямаше да ги види, победата изглеждаше някак куха и момчетата бяха объркани.
— Ще му кажа как сте се справили — каза Бьорте с блеснали от сълзи очи.
Това не им беше достатъчно и наранени, те мълчаливо яхнаха конете и потеглиха към дома.
12.
Хо Са каза на братята, че Баотоу се намира на няколко мили от оживеното морско пристанище, което го обслужваше. Градът беше последният търговски център между северен Дзин и кралство Си Ся и когато навлязоха в този район, реката беше пълна с лодки. Бяха минали три седмици, откакто изоставиха понитата си, и на Темуге му бе дошло до гуша от бавните часове, речните мъгли, ориза и рибата. Чен Юй и хората му пиеха вода направо от реката без никакви последици, а Хазар сякаш имаше стомах от желязо, но на третия ден червата на Темуге не издържаха и го оставиха в окаяно състояние и изпомацани дрехи. Никога преди не беше ял или дори виждал риба и нямаше вяра на сребристите създания от реката. Екипажът явно им се наслаждаваше. Вадеха ги на палубата закачени за тънки корди, те се мятаха и подскачаха бясно, а мъжете ги удряха по главите. Темуге изпра дрехите си, когато акостираха, но стомахът му продължи да се бунтува и да изкарва зловония и от двата отвора.
Жълтата река лъкатушеше между хълмовете, срещаха се все повече птици, които живееха от отпадъците от лодките и търговците. Темуге и Хазар останаха смаяни от огромния брой хора и плавателни съдове, превозващи товари нагоре и надолу по течението. Никъде преди не бяха виждали такова стълпотворение. Въпреки че Чен Юй успяваше да намери път през множеството само с помощта на платното, много от хората носеха дълги пръти, за да отблъскват другите лодки. В шум и безредие, стотици търговци крещяха и се надпреварваха да продават всичко, от прясна риба до пропити от влагата платове, които все още можеха да се използват за грубо облекло. Във въздуха се носеше миризма на непознати подправки, а Чен Юй маневрираше между конкурентите си и търсеше място, където да спрат за през нощта.
Чен Юй явно беше още по-известен в тези води и Темуге гледаше с присвити очи как многобройните му приятели час по час го поздравяват. Екипажът като че ли беше приел Хазар като свой, но Темуге не се доверяваше на дребния капитан. Напълно споделяше мнението на Хо Са, че трюмът най-вероятно е пълен с контрабанда, но може би Чен Юй искаше да спечели още някоя и друга монета, като съобщи за пътниците си на имперските войници. Оставането им на борда, без да знаят дали са в безопасност, държеше тримата в постоянно напрежение.