Беше очевидно, че неслучайно стигнаха пристанището тъкмо когато настъпи вечерта. Чен Юй се бе забавил на последния завой и не си направи труда да отговори, когато Темуге го подкани да се разбърза. Съдържанието на трюма щяха да разтоварят в тъмното, когато събирачите на данъци и войниците нямаше да бъдат така бдителни.
Темуге измърмори гневно под нос. Проблемите на Чен Юй изобщо не го интересуваха. Задачата му беше да ги докара до пристанището колкото се може по-бързо, за да продължат към града. Хо Са беше казал, че пътят е добър и ще стигнат само за няколко часа пеша, но непознатите гледки и звуци изнервяха Темуге и вече не го свърташе на едно място. Екипажът също беше напрегнат. Намериха място, където акостираха и зачакаха реда си на паянтовия док.
Самото пристанище не беше особено впечатляваща гледка — просто няколко дузини дървени постройки, които сякаш се подпираха една друга, за да не паднат. Беше мръсно местенце, построено за търговия, а не за удобства. Темуге нямаше нищо против това, но видя двама добре въоръжени войници, които държаха под око всичко, което се разтоварваше, и разбра, че е най-добре да не привличат вниманието им.
Чу Чен Юй да говори полугласно на хората си — явно им даде някаква заповед и те бързо се снишиха. Помъчи се да скрие раздразнението си от поредното забавяне. Скоро той и спътниците му можеха да се махнат от реката и от нейния малък непонятен свят. За момент се запита дали не може да купи илюстровани ръкописи от пазара, но никъде не виждаше подобни стоки, а сребърните и дървените статуетки не бяха по вкуса му. Виждаше тези предмети в мръсните ръце на момчетата, които газеха в червената тръстика към всяка новопристигнала лодка. Темуге ги изгледа с каменно изражение. Настроението му беше вече съвсем черно, когато Чен Юй дойде на кърмата да говори с пътниците.
— Трябва да чакаме тук, докато се отвори място на кея — каза той. — Ще слезете преди полунощ или няколко часа по-късно. — Кимна на Хазар и това още повече раздразни Темуге. — Ако не ядеш прекалено, мога да те наема в екипажа.
Хазар не го разбра, но го тупна по рамото. Той също гореше от нетърпение да тръгне и дребният капитан усети настроението на пътниците.
— Ако искате, мога да ви намеря място в някоя каруца към града. На приемлива цена — предложи им той.
Темуге видя, че той ги наблюдава внимателно. Нямаше представа дали пътят до Баотоу е лек или не, но заподозря, че един търговец, за какъвто се представяше, не би отклонил подобно предложение. Идеята да продължат да пътуват под подозрителния поглед на Чен Юй го безпокоеше, но той се насили да се усмихне и да отговори на дзински.
— Ще приема, стига разтоварването да не продължи твърде дълго.
Чен Юй сви рамене.
— Имам приятели, ще помогнат. Няма да отнеме много време. Струвате ми се доста нетърпеливи за търговци.
Усмихваше се, но погледът му не се откъсваше от тях. Темуге беше благодарен, че Хазар не разбира нищо. Брат му беше по-лесен за разчитане и от карта.
— Ще решим по-късно — каза Темуге и се извърна, давайки да се разбере, че разговорът е приключил. Чен Юй сигурно щеше да ги остави на мира, но Хазар посочи войниците на кея.
— Питай го за онези — каза той на Хо Са. — Трябва да се промъкнем покрай тях, а май и той иска същото. Питай го как ще разтовари, без да го забележат.
Хо Са се поколеба — не му се искаше Чен Юй да разбере за подозренията му, че превозва нещо незаконно или необложено с данък. Не знаеше каква ще бъде реакцията на капитана. Преди да заговори, Хазар изсумтя.
— Чен Юй — каза той и отново посочи войниците.
Капитанът се протегна и свали ръката му, преди онези да забележат жеста му.
— Имам приятели на пристанището — рече той. — Тук няма да има проблем. Баотоу е моят град, роден съм там. Разбираш ли?
Хо Са преведе и Хазар кимна.
— Трябва да го държим под око, братко — каза той на Темуге. — Не може да ни издаде докато разтоварва, защото ще привлече внимание към онова, върху което седим през последните няколко седмици.
— Благодаря за интереса ти, Хазар — язвително отвърна Темуге. — Реших какво ще направим. Ще приемем предложението му да ни откара до града и ще влезем заедно с него. След това ще намерим нашите хора и тръгваме обратно.
Знаеше, че Чен Юй не може да го разбере, но въпреки това имаше лошо предчувствие. Намирането на зидарите от Баотоу беше онази част от плана, която не можеха да предвидят, докато бяха в Си Ся. Никой не знаеше дали ще ги открият лесно и с какви опасности ще се сблъскат в града. Дори да успееха, Темуге не беше сигурен как ще измъкнат насила пленниците си, когато и един вик за помощ щеше да вдигне на крак войниците. Сети се за среброто, което им беше дал Чингис, за да улесни задачата им.