— В някои направления на йогата използват мантри — отсече Квадрата. — Но колкото и да повтаряш нещо, това не го прави истина.
— Днес си много мъдър — казах аз.
— А ти се държиш като пълно говедо. — Той загаси цигарата. — Ще ми кажеш ли какво те е прихванало?
Бяхме близо до входа.
— В кабинета ми — казах аз.
Влязохме мълчаливо в приюта. Като чуят „приют“, някои хора си представят мизерна дупка, но нашият изобщо не е такъв. Според нас това трябва да е място, където всеки би пожелал да попаднат децата му, ако са в беда. Тази идея отначало стряска дарителите — както повечето заможни хора, те просто не си представят подобна възможност — но и ги кара да се замислят къде живеят самите те.
Двамата с Квадрата мълчахме, защото когато сме в този дом, цялото ни внимание е насочено към хлапетата. Те го заслужават. За пръв път в своя печален живот се оказват над всичко. Винаги. Посрещаме всяко хлапе — извинявайте за баналния израз — като изгубено братче. Изслушваме го. Никога не бързаме. Стискаме му ръката и го прегръщаме. Гледаме го в очите, никога настрани. Щом сме с тях, не признаваме нищо друго. Опиташ ли се да ги будалкаш, тия хлапета усещат на секундата. Сякаш имат вградени детектори на лъжата. Тук ги обичаме от все сърце, изцяло и безусловно. Всеки ден. Или просто си отиваме у дома. Това не значи, че винаги постигаме успех. Дори не в повечето случаи. Всъщност губим повече, отколкото успяваме да спасим. Мнозинството отново потъва нейде по улиците. Но докато са тук, в нашия дом, те живеят в удобство. Докато са тук, те виждат какво е обич.
Когато влязохме в кабинета ми, вътре чакаха двама — мъж и жена. Квадрата застина на прага. Вирна нос и взе да души като хрътка.
— Ченгета — уведоми ме той.
Жената се усмихна и пристъпи напред. Мъжът остана да се подпира небрежно на стената.
— Уил Клайн?
— Да — казах аз.
Жената сръчно размаха под носа ми удостоверение и значка. Мъжът повтори жеста.
— Името ми е Клаудия Фишър. Това е Дарил Уилкокс. Двамата сме специални агенти от Федералното бюро за разследване.
— Федералните! — Квадрата ме погледна и вдигна палец, сякаш бе впечатлен, че ми оказват подобна чест. Огледа удостоверението с присвити очи, после вдигна глава към Клаудия Фишър. — Хей, защо си се подстригала?
Клаудия Фишър прибра удостоверението. Погледна Квадрата и вдигна вежда.
— А вие сте…
— Много възбудим — поясни той.
Тя се навъси и завъртя очи към мен.
— Бихме искали да си поговорим с вас… Насаме.
Клаудия Фишър беше дребна и енергична. Познат типаж от студентските години — ученолюбивата спортистка, която е малко по-амбициозна, отколкото се полага. Обича забавленията, но никога не е душа на компанията. Косата й наистина беше подстригана късо като през седемдесетте години, но й отиваше. Имаше мънички обици и остър, волеви нос.
В приюта изпитваме вродено недоверие към силите на реда. Нямам желание да укривам престъпници, но и не искам да участвам в залавянето им. Това място трябва да е тихо пристанище. Сътрудничеството с органите на реда би провалило уличната ни репутация — а откровено казано, без нея сме пълна нула. Предпочитам да смятам, че сме неутрални. Нещо като Швейцария за избягалите деца. И разбира се, моите лични преживявания — начинът, по който федералните агенти разследваха историята около брат ми — не допринасят да ги заобичам.
— Бих предпочел той да остане — казах аз.
— Разговорът няма нищо общо с него.
— Представете си, че е мой адвокат.
Клаудия Фишър огледа Квадрата от долу на горе — джинсите, косата, татуировката. Той изпъна въображаемите си ревери и зашава с вежди.
Седнах на мястото си. Квадрата се тръшна на стола отпред и вирна ботуши върху бюрото. Вдигна се облаче прах. Фишър и Уилкокс останаха прави.
Разперих ръце.
— С какво мога да ви бъда полезен, агент Фишър?
— Търсим жена на име Шийла Роджърс.
Не бях очаквал това.
— Знаете ли къде можем да я намерим?
— Защо я търсите? — попитах аз.
Клаудия Фишър се усмихна пренебрежително.
— Защо просто не ни кажете къде е?
— Неприятности ли има?
— Засега — тя помълча малко и усмивката й се промени — просто бихме желали да й зададем няколко въпроса.
— За какво?
— Отказвате ли да ни сътрудничите?
— Нищо не отказвам.
— Тогава, ако обичате, кажете къде можем да открием Шийла Роджърс.