— Бих искал да знам защо.
Клаудия Фишър погледна Уилкокс. Уилкокс кимна едва доловимо. Тя отново се обърна към мен.
— Рано тази сутрин двамата със специален агент Уилкокс посетихме работното място на Шийла Роджърс. Тя не се оказа там. След въпроса къде можем да я открием, нейният работодател ни уведоми, че си взела отпуск по болест. Проверихме последния й известен адрес. От собственика получихме информацията, че е напуснала преди няколко месеца. Според него настоящото й местонахождение е при вас — мистър Клайн, Западна Двайсет и четвърта улица 378. Посетихме посочения адрес. Шийла Роджърс не беше там.
Квадрата я посочи с пръст.
— Страхотно приказваш, маце.
Тя не му обърна внимание.
— Не искаме да ви създаваме неприятности, мистър Клайн.
— Неприятности? — повторих аз.
— Трябва да разпитаме Шийла Роджърс. Незабавно. Можем да го сторим по лесния начин. Или, ако решите да не ни сътрудничите, можем да изберем друг, макар и по-неприятен път.
Квадрата потри длани.
— Охо, заплахи.
— Какво избирате, мистър Клайн?
— Предлагам ви да си тръгнете — казах аз.
— Какво знаете за Шийла Роджърс?
Положението ставаше направо безумно. Главата започваше да ме боли. Уилкокс бръкна във вътрешния си джоб и извади лист хартия. Подаде го на Клаудия Фишър.
— Осведомен ли сте за престъпното минало на мис Роджърс? — попита Фишър.
Опитах се да остана безучастен, но дори и Квадрата трепна. Фишър зачете от листа:
— Кражби от магазини. Проституция. Притежаване на наркотици с цел продажба.
Квадрата изсумтя презрително.
— Кокошкарски истории.
— Въоръжен грабеж.
— Това вече е по-добре — кимна Квадрата и погледна Фишър. — За грабежа не е осъждана, нали?
— Правилно.
— Значи може да не е била тя.
Фишър пак се навъси. Аз неволно опипвах устната си.
— Е, мистър Клайн?
— Не мога да ви помогна — казах аз.
— Не можете, или не искате?
Продължавах да опипвам устната си.
— Въпрос на тълкуване.
— Сигурно ситуацията ви се струва някак позната, мистър Клайн.
— Какво би трябвало да означава това, по дяволите?
— Обичате да прикривате. Първо брат си. Сега любовницата си.
— Вървете по дяволите — казах аз.
Квадрата ме погледна и направи гримаса, явно разочарован от безсолния израз.
Фишър не отстъпваше.
— Не обмислихте нещата докрай — каза тя.
— В какъв смисъл?
— Не мислите за последиците. Ето пример: според вас как ще реагират дарителите на „Ковенант Хаус“, ако бъдете арестуван, да речем, за укриване и съучастие?
Вместо мен отговори Квадрата.
— Знаете ли кого би трябвало да питате?
Клаудия Фишър сбръчка нос, сякаш Квадрата бе нещо, което току-що е изстъргала от обувката си.
— Джоуи Пистильо — добави той. — Бас държа, че Джоуи ще знае.
Сега Фишър и Уилкокс се сепнаха на свой ред.
— Имате ли клетъчен телефон? — попита Квадрата. — Можем да го питаме още сега.
Фишър се озърна към Уилкокс, после погледна Квадрата.
— Да не би да твърдите, че познавате заместник изпълнителния директор Джоузеф Пистильо?
— Позвънете му — каза Квадрата. — О, чакайте, сигурно не му знаете прекия телефон. — Той протегна ръка и нетърпеливо размърда пръсти. — Ще разрешите ли?
Тя му подаде телефона. Квадрата набра някакъв номер и вдигна апарата до ухото си. Килна стола назад, без да сваля крака от бюрото; ако имаше каубойска шапка, сигурно щеше да я бутне напред чак до носа, готов да подремне.
— Джоуи? Здрасти бе, човек, как си?
Той послуша около минута, после избухна в смях. Побъбри още малко, гледайки как Фишър и Уилкокс пребледняват. При други обстоятелства бих изпитал огромно удоволствие от тази демонстрация на сила — със своето шарено минало и сегашното си положение на знаменитост, Квадрата познаваше кого ли не — но в момента ми се виеше свят.
След няколко минути Квадрата върна телефона на агент Фишър.
— Джоуи иска да разговаря с вас.
Фишър и Уилкокс излязоха и затвориха вратата зад себе си.
— Леле, мой човек, федералните! — възкликна Квадрата и пак вдигна палец. Още бе впечатлен от моето постижение.
— Да бе, голяма радост — рекох аз.
— Ама че работа. Значи Шийла си имала досие. Кой би се досетил?