Призрака вдигна глава и го погледна. Макгуейн стоеше неподвижно.
— Липсваше ми, Филип.
— Какво искаш, Джон?
— Мисля, че знаеш.
Макгуейн знаеше, но премълча.
— Разбрах, че си позакъсал — продължи Призрака.
— Какво чу?
— Само слухове. — Призрака се усмихна. Устата му беше тясна цепка, като срязана с бръснач, и от самия й вид на Макгуейн му идваше да закрещи. — Затова се върнах.
— Това си е мой проблем.
— Де да беше така, Филип.
— Какво искаш, Джон?
— Двамата, които прати в Ню Мексико. Провалиха се, прав ли съм?
— Да.
— Аз няма да се проваля — прошепна Призрака.
— Все още не разбирам какво искаш.
— Нали ще се съгласиш, че в случая и аз съм заложил нещичко?
Призрака зачака. Най-сетне Макгуейн кимна.
— Така излиза.
— Ти имаш източници, Филип. Разполагаш с информация, недостъпна за мен. — Призрака се вгледа в надгробната плоча и за момент Макгуейн си помисли, че той сякаш вижда там едва ли не човешки образ. — Сигурен ли си, че се е върнал?
— Напълно — каза Макгуейн.
— Откъде знаеш?
— Имам човек във ФБР. Онези, които пратихме в Албакърки, трябваше да го потвърдят.
— Подценили са противника.
— Очевидно.
— Знаеш ли къде е избягал?
— Работим по въпроса.
— Но не си давате зор.
Макгуейн премълча.
— Би предпочел той да изчезне отново. Прав ли съм?
— Така ще е по-лесно.
Призрака поклати глава.
— Не и този път.
Настана тишина.
— Кой би могъл да знае къде е? — попита Призрака.
— Може би брат му. Преди час прибраха Уил във ФБР. За разпит.
Това привлече вниманието на Призрака. Той рязко вдигна глава.
— За какво го разпитват?
— Още не знаем.
— В такъв случай — тихо изрече Призрака, — може би ще е добре да почна от тук.
Макгуейн намери сили да кимне. И в този момент Призрака пристъпи към него. Протегна ръка. Макгуейн изтръпна като вцепенен.
— Страх ли те е да стиснеш ръката на един стар приятел, Филип?
Така беше. Призрака направи още една крачка. Макгуейн дишаше едва-едва. Помисли си да подаде сигнал на Танър.
— Стисни ми ръката, Филип.
Това бе заповед и Макгуейн се подчини. Почти против волята му дясната ръка се помръдна и бавно тръгна нагоре. Знаеше, че Призрака убива хора. Много хора. С лекота. Той беше Смъртта. Не просто убиец. Самата Смърт — сякаш с едно докосване можеше да пробие кожата ти, да навлезе в кръвоносните съдове и да изпрати отрова, която да се впие в сърцето ти като кухненския нож, който Призрака бе използвал преди много години.
Макгуейн извърна очи.
Призрака бързо преодоля последните крачки и сграбчи ръката му. Макгуейн прехапа устни, за да не изкрещи. Опита да се изтръгне от лепкавия капан. Призрака стискаше здраво.
После Макгуейн усети как нещо се вряза в дланта му — нещо студено и остро.
Хватката стана по-здрава. Макгуейн изпъшка от болка. Тайнственият предмет се впи като щик в някакъв нервен възел. Призрака стисна още по-силно. Макгуейн падна на коляно.
Призрака го изчака да вдигне глава. Погледите им се срещнаха и Макгуейн бе уверен, че дробовете му ще спрат, че органите му просто ще се изключат един по един. Призрака разхлаби хватката. Пъхна острото нещо в ръката на Макгуейн и затвори пръстите му отгоре. След това най-сетне го пусна и отстъпи назад.
— Може да ти е малко самотно на връщане, Филип.
Макгуейн си възвърна дар слово.
— Какво намекваш, по дяволите?
Но Призрака му обърна гръб и се отдалечи. Макгуейн сведе очи и разтвори юмрук.
Върху дланта му блестеше златният пръстен на Танър.
7
След срещата със заместник-директора Пистильо, аз и Квадрата се върнахме в микробуса.
— До вас ли да те откарам? — попита Квадрата.
Кимнах.
— Слушам те — каза той.
Преразказах разговора с Пистильо.
Квадрата тръсна глава.
— Албакърки. Гадно място, мой човек. Бил ли си там?
— Не.
— Уж е в самия Югозапад, а всичко изглежда фалшиво. Като декор от филм на Дисни за Югозапада.