Този път гласът й прозвуча умолително.
— И какво искаш от мен?
— Държиш се тъй, сякаш няма значение.
— Не знам дали има.
— Това пък какво означава, по дяволите?
— Кен вече не е част от живота ни.
— Недей да говориш от мое име.
— Много добре, Уил. Кен вече не е част от моя живот.
— Той ти е брат.
— Кен сам си избра пътя.
— И сега какво? За теб е мъртъв, така ли?
— Нима нямаше да е по-добре? — Тя поклати глава и затвори очи. Аз чаках. — Може и да съм избягала, Уил. Но ти също избяга. Имахме избор. Нашият брат беше или мъртвец, или брутален убиец. И в двата случая е мъртъв за мен.
Отново повдигнах снимката.
— Знаеш, че не е непременно виновен.
Мелиса ме погледна и изведнъж пак се превърна в по-голяма сестра.
— Я стига, Уил. Не си толкова глупав.
— Той ни защитаваше. Когато бяхме хлапета. Грижеше се за нас. Обичаше ни.
— И аз го обичах. Но това не ми пречеше да виждам какъв е. Насилието го влечеше, Уил. Знаеш това. Да, той ни защитаваше. Но не смяташ ли, че отчасти го правеше, защото му доставяше удоволствие? Знаеш, че когато умря, беше се замесил в нещо лошо.
— Това не го прави убиец.
Мелиса пак затвори очи. Усетих как търси вътре в себе си сила.
— Щом толкова знаеш, Уил, кажи ми какво правеше той онази нощ?
Погледнахме се в очите и аз устоях. Не казах нищо. Само сърцето ми внезапно изстина.
— Добре, да забравим убийството. Какво търсеше Уил при Джули Милър?
Думите ме прорязаха и избухнаха в гърдите ми, студени и тежки. Когато най-сетне си възвърнах дар слово, гласът ми бе изтънял и далечен.
— Бяхме скъсали преди повече от година.
— Искаш да кажеш, че я беше прежалил?
— Аз… тя беше свободна. Той също. Нямаше причина…
— Той те предаде, Уил. Погледни най-сетне истината в очите. Ако не друго, спал е с жената, която обичаш. Що за брат е това?
— Ние скъсахме — безсилно повторих аз. — Нямах права над нея.
— Ти я обичаше.
— Това няма нищо общо.
Тя не ме изпускаше от поглед.
— Кой бяга сега?
Тромаво отстъпих назад, налетях на стъпалата и тежко седнах. Отпуснах лице в дланите си и опитах да се окопитя. Доста време ми трябваше.
— Той си остава твой брат.
— И какво искаш да сторим? Да го открием? Да го предадем на полицията? Да му помогнем в укриването? Какво?
Нямах отговор.
Мелиса пристъпи край мен и отвори вратата към всекидневната.
— Уил.
Вдигнах очи към нея.
— Това тук вече не е моят живот. Съжалявам.
В този момент отново я видях като ученичка — как се е проснала на леглото, бъбри по телефона като картечница и из въздуха се носи мирис на дъвка. Ние с Кен сядахме на пода в нейната стая и зяпахме възмутено. Спомних си езика на тялото й. Ако Мел лежи по корем и подритва с крака из въздуха, значи говори за момчета, купони и други подобни глупости. Но ако лежи по гръб и гледа в тавана, значи споделя мечти. Замислих се за мечтите й. Нито една от тях не се бе сбъднала.
— Обичам те — казах аз.
И сякаш прочела мислите ми, Мелиса заплака.
Първата любов не се забравя. Моята бе убита.
Запознах се с Джули Милър, когато семейството й се засели на Кодингтън Терас. По онова време току-що бях постъпил в гимназията. Две години по-късно почнахме да излизаме заедно. На празненствата в края на всяка учебна година ни избираха за двойка на класа. Бяхме неразделни.
Скъсването бе изненадващо само по своята абсолютно предсказуема неизбежност. Постъпихме в различни колежи с твърдата увереност, че чувствата ни ще устоят на времето и разстоянието. Но не стана така. Още през първата година Джули ми каза по телефона, че искала да общува с други момчета и вече се срещала с някой си Бък.
Ви трябвало да го преодолея. Бях млад, а на тази възраст мнозина се сблъскват с подобни разочарования. И сигурно щях да се справя. След време. Момичетата проявяваха интерес към мен. Макар и бавно, започвах да приемам реалността. Времето и разстоянието ми помагаха.
Но после Джули загина и имах чувството, че част от сърцето ми завинаги ще остане в нейната мъртва хватка.
Докато не се появи Шийла.
Не показах снимката на баща си.
В десет вечерта се прибрах в апартамента си. Все още пуст, задушен и чужд. В компютъра нямаше нови послания. Ако животът без Шийла щеше да бъде такъв, не го исках.