Листчето с телефонния номер на родителите й в Айдахо все още лежеше върху бюрото. Каква беше часовата разлика? Един час? Или може би два? Не си спомнях. Така или иначе, там щеше да е осем или девет часът вечерта.
Все още нормално време за обаждане.
Отпуснах се на стола и впих поглед в телефона, сякаш чаках да ме посъветва как да постъпя. Той мълчеше. Взех листчето. Когато бях казал на Шийла да позвъни на родителите си, лицето й пребледня като платно. Това бе вчера. Едва вчера. Питах се какво да сторя и най-напред ми хрумна да попитам майка си, тя сигурно щеше да знае.
Обгърна ме нов прилив на скръб.
В крайна сметка разбрах, че трябва да действам. Да направя нещо. А не ми хрумваше друго, освен да се свържа с родителите на Шийла.
След третия сигнал чух женски глас:
— Ало?
Изкашлях се.
— Мисис Роджърс?
Кратко мълчание.
— Да.
— Името ми е Уил Клайн.
Изчаках да видя дали е чувала името ми. Никаква реакция.
— Аз съм приятел на дъщеря ви.
— Коя дъщеря?
— Шийла.
— Разбирам — каза жената. — Чух, че била в Ню Йорк.
— Да — потвърдих аз.
— Оттам ли се обаждате?
— Да.
— Какво мога да сторя за вас, мистър Клайн?
Уместен въпрос. И аз не знаех какво да кажа, затова почнах с очевидното:
— Имате ли представа къде е тя?
— Не.
— Не сте ли се виждали или чували с нея?
Тя отговори с уморен глас:
— От години нито съм се виждала, нито съм се чувала с Шийла.
Отворих уста, пак я затворих, потърсих верния път, но навсякъде попадах в задънена улица.
— Знаете ли, че тя е изчезнала?
— Да, властите ни уведомиха.
Прехвърлих слушалката на другото си ухо.
— Успяхте ли да им съобщите нещо полезно?
— Полезно ли?
— Имате ли представа къде може да е отишла? Къде би избягала? Приятелка или позната, която да й помогне?
— Мистър Клайн.
— Да.
— Шийла отдавна напусна живота ни.
— Защо?
Изтърсих последния въпрос, без да размисля. Естествено, очаквах троснат отговор, че не ми влиза в работата. Но тя отново замълча. Опитах се да надделея с търпение, но тя явно владееше играта по-добре от мен.
— Просто… — заекнах накрая аз. — Просто тя е чудесно момиче.
— Вие сте нещо повече от приятел, нали, мистър Клайн?
— Да.
— Властите споменаха, че Шийла живеела с някакъв мъж. Предполагам, че е ставало дума за вас.
— От около година сме заедно — казах аз.
— Струвате ми се разтревожен за нея.
— Така е.
— Обичате ли я?
— Много.
— Но тя не ви е разказвала за миналото си.
Не знаех как да реагирам, макар че отговорът бе очевиден.
— Опитвам се да я разбера — казах аз.
— Не се и надявайте — отсече тя. — Дори аз не я разбирам.
Точно в този момент съседът реши да изпробва мощта на новите си тонколони. Басите разтърсиха стената. Бях с портативния телефон и побързах да се оттегля към другия край на апартамента.
— Искам да й помогна — казах аз.
— Позволете да ви задам един въпрос, мистър Клайн.
От тона й пръстите ми неволно се стегнаха около слушалката. Тя продължи:
— Федералният агент, който дойде при нас, каза, че не знаели нищо за онова.
— За кое? — попитах аз.
— За Карли — отвърна мисис Роджърс. — Не знаят къде е.
— Коя е Карли? — обърках се аз.
Ново мълчание.
— Мога ли да ви дам един съвет, мистър Клайн?
— Коя е Карли? — повторих аз.
— Не си съсипвайте живота. Забравете, че сте познавали дъщеря ми.
И тя затвори.
8
Грабнах шише бира от хладилника и отворих плъзгащата се стъклена врата.
Излязох на онова, което архитектът бе нарекъл с гръмкото име „веранда“. Имаше място колкото за един човек, може би и за двама, ако не мърдат много. Естествено, нямаше столове и тъй като е на третия етаж, нямаше и кой знае каква гледка. Но все пак ми харесваше заради свежия нощен въздух.
Нощем Ню Йорк е ярко осветен и нереален, изпълнен със синкаво–черно сияние. Наричат го град, който никога не заспива, но ако се съди по моята улица, понякога го наляга сериозна дрямка. Паркираните коли бяха натъпкани край тротоара броня до броня, сякаш продължаваха битката за пространство и след като собствениците им са се разотишли по домовете. Из въздуха пулсираха и тръпнеха нощни звуци. Чувах музика. Чувах тракане откъм отсрещната пицария. Чувах равномерното свистене откъм магистралата Уест Сайд — вече малко постихнало като манхатънска приспивна песен.